Свещената Лула на северноамериканските индианци

Любомир Кюмюрджиев

Свещената Лула е централно звено в духовните учения и обредните практики на почти всички северноамерикански индиански народи. Лулата съхранява жизнената сила, дарява най-директна връзка със Създателя и Силите-Помощници, в нея е съсредоточена същността на индианските знания и светоглед, тя разкрива най-дълбоките мистерии на живота. Лулата не е просто ритуален предмет, дори не е символ в обичайния смисъл на понятието - тя пряко представлява света в неговата свещена цялост и разнообразие.

Индианската Лула се състои от две главни части - глава (чашка) и мундщук (ствол). Когато Лулата не се използва, тези части са отделени една от друга и се пазят в специална, обикновено богато украсена торба. Торбата също има сакрално значение - тя е „дом" на Лулата, дава й покой и пази силата й. Главата представлява женското начало на света, а мундщукът - мъжкото. Съединяването им е свещен акт, чрез който Мирозданието се сътворява отново.

Повечето индианци изработват главите на своите Лули от минерал, наречен катлинит (на името на американския художник, пътешественик и изследовател Джордж Катлин, 1796-1872) или pipestone („камък за Лули"). Той се среща единствено в югозападната част на днешния щат Минесота - там се намира гигантска каменоломна, почитана от северноамериканските индианци като свято място. През 1937 г. Конгресът на САЩ обявява тази каменоломна за национален природен монумент, като на всички коренни американци официално е дадено правото да добиват от нея катлинит за своите церемониални Лули - нещо, което индианците правели вече векове наред.

Една легенда гласи, че преди хиляди години станало огромно стихийно бедствие, по време на което загинало почти цялото човечество. Милиони хора потънали завинаги в зейналите земни недра, а други били издавени от връхлетелите гигантски приливни вълни. Кръвта на загиналите се сгъстила и се втвърдила под въздействието на страховитото налягане, превръщайки се в червен минерал. Такъв е легендарният произход на катлинита. Потомците на малцината оцелели започнали да изработват свещени Лули от втвърдената кръв на своите предци, взета от недрата на Земята - така те помнели, че телата им са дошли от Майката-Земя и пак при нея ще се върнат в уреченото време. Обикновено главата се изработва - още от намирането на подходящото парче катлинит, та до окончателната й форма - от специално иницииран човек, шаман. Процесът изисква редица умения - духовни и чисто технически (впрочем, индианците не ги разграничават!). Някои глави имат прости очертания:

Такива ползват за Лулите си главно младите, неженени мъже, а също и повечето жени, независимо дали са омъжени или не. Доказалите себе си воини, шаманите, както и въобще семейните мъже ползват глави във формата на обърната буква „Т":

Голяма роля играят и племенните различия. Срещат се глави на Лули, богато украсени или изрязани във формата на животни, птици и дори хора, а понякога те представляват цели композиции от фигури. Някои племена (или отделни индианци) изработват главите на Лулите си от други материали - предимно от различни видове камък, а също и от животинска кост (такива глави са правени главно в миналото) или, много рядко, от твърдо дърво. Съществуват дори метални глави, съчетани с острие на бойна брадва (томахок) от другата страна, но те били въведени от белите търговци и не били отчитани като свещени:

Мундщукът се прави от кедър, ясен или от друго дърво с мека сърцевина, която лесно може да се отстрани, за да се оформи канал за дима. Често сърцевината се премахва, като през централната част на оформения вече мундщук се прокарва нажежена стоманена тел. Друг, по-стар начин, е да се разцепи приготвеното за мундщук дърво по дължина, сърцевината му да се отстрани механично и после двете половини отново да се слепят.

Много съвременни индианци твърдят, че фабрично изработените или закупени от магазините за индиански произведения Лули не притежават свещена сила.

Сглобената Лула обединява съставните части на единния свят. Главата репрезентира Земята и Камъка, от който нашата планета била създадена в Началото на Времената. Дървеният мундщук представлява всички Растения. Еленова кожа, хермелинови опашки, конска грива, бизонова козина или боядисани игли от поркюпайн (бодливо свинче), прикачени към мундщука, символизират Животните. Народът на Птиците е представен от орлови пера; понякога мундщукът е украсен с пера от кълвач, сова, гарван, дива патица. Човекът е този, който обединява тези начала, като изработва Лулата, сглобява я и се моли с нея, като пуши или дори само я държи в ръце.

Земята е символизирана и от тютюна, който гори в Лулата. Той покълва от семена под земната повърхност, излиза над нея като растение, което човекът бере, изсушава и пълни с него Лулата. Запален, тютюнът се превръща в дим и - чрез човека и Лулата - се издига към небето. Така се оформя класическата за много култури по света схема Земя - Човек - Небе, в която на хората (с помощта на тютюна) е определена свързваща роля между Долу и Горе. Впрочем, в Лулите рядко се пуши само тютюн - обикновено се използва смес от тютюн, изсушено лико от червена върба и различни билки, позната под названието „киникиник".
В свещената Лула присъстват и Четирите първоелемента: вече представената чрез тютюна Земя; Огънят, който тлее в чашката; Въздухът, изявен като дим; Водата, символизирана от отделящата се при пушенето влага.

Лулата обединява и още две свещени начала - видимото и невидимото проявление на Мирозданието. Тя е материална, но димът й отнася молитвите на хората в света на Духовете. Затова Лулата се явява своеобразен мост между ежедневно и свръхестествено - макар че тези понятия не са рязко разграничени в традиционните представи на коренните американци.
Вече бе отбелязано, че свещената Лула се явява - в сглобения си вид - обединение на Женското и Мъжкото, съюз между Майката-Земя и Бащата-Небе (Небесния Отец, Великия Дух). Това обединение прави света съществуващ. То ярко е символизирано в легендата на племето сиукси (лакота), разказваща как Лулата дошла при този индиански народ.

Чанунпа Уакан („свещената Лула" на сиукски) била изпратена на хората като дар от Уакан Танка (Великата Тайна, Небесния Отец) чрез Пте Сануин (Бялата Бизонова Жена). Тази свещена девица се появила в образа на бяло бизоново теле. Двама ловци от племето я забелязали сред прерията, но когато необичайното същество се приближило, те с изненада установили, че това е млада, чудно красива жена, облечена в разкошка рокля от бяла бизонова кожа (в друга версия на легендата се казва, че тя била напълно гола, покрита само от своята блестяща, черна, достигаща до земята коса). Единият от ловците харесал жената и силно я пожелал. Той споделил намеренията си с другия ловец, но вторият му отвърнал: „Изхвърли лошите мисли от главата си - това със сигурност е свещено същество!" Първият мъж не се вслушал в този съвет. Бялата Бизонова Жена го погледнала и кротко казала: „Знам какво мислиш. Приближи се." Похотливият ловец с радост го сторил, но в този момент се спуснал бял, непрогледен облак, който скрил него и свещената жена от очите на другия мъж. Почти веднага облакът се вдигнал и жената стояла спокойно на мястото си, но от ловеца бил останал само оглозганият му скелет, а между костите се извивали отровни змии. Бялата Бизонова Жена се обърнала към втория ловец, който бил готов да побегне в ужас: „Не се бой. Лошите мисли на твоя другар го погубиха. Но ти имаш почит в сърцето си - на тебе няма да ти се случи нищо лошо. Върни се сега в лагера на твоя народ и кажи на всички, че идвам да им дам нещо свещено - дар от Великата Тайна за хората."

Всичко това било изпълнено. Свещената жена влязла в лагера, държейки главата на Чанунпа Уакан в лявата си ръка (символ на женското начало), а мундщука й - в дясната (символ на мъжкото начало). Оттогава Лулата винаги се държи по този начин. Жената се изправила пред вождовете и старейшините: „С тази свещена Лула вие можете да се обръщате пряко към своя Създател. Уакан Танка ви се усмихва, защото чрез Лулата сте единни. Сега всички са ваши роднини." След това казала на воините: „Лулата ви закриля и вие ще бъдете добър народ. Тя е извор на благодат. Нека само хора с достойни ръце и извисени съзнания докосват Лулата, а тези, които имат лоши мисли и сърцата им не са отворени, дори не бива да я виждат!" Обърнала се и към жените: „Бъдете силни и чисти, защото народът ви живее благодарение на вас. Вие се трудите неуморно и раждате деца, затова сте също толкова значими, колкото ловците и воините. Свещената Лула обединява жените и мъжете." Накрая казала на децата: „Всичко, което правят жените и мъжете от вашия народ, се прави заради вас - защото вие сте бъдещето на народа. Помнете това и един ден го предайте и на вашите деца!"После Бялата Бизонова Жена се отдалечила, пеейки:

„По свещен начин аз вървя и, докато вървя, дъхът ми се вижда..."

Всички забелязали, че нейният дъх наистина излиза като бяла пара от устата й, макар че било лято. Внезапно свещената жена се превърнала в бяло бизонче и се скрила зад хълмовете.
В чест на Бялата Бизонова Жена сиуксите винаги канят на церемониално изпушване на Лулата с думите: „Ела да обменим дъх". В тази фраза е заложена идеята за едно свещено споделяне на най-великия дар - живота - олицетворен чрез дъха. Димът от Лулата - това е видимото дихание. В края на всяко ритуално пушене се изрича: „Митакуйе оясин" („Всички са мои роднини" или „Всички ние сме едно").

Свещената Лула се пуши при различни случаи и поради различни причини. Пушенето с нея е нещо много съкровено - то е тайнство на единението, сродно с християнското причастие. Ритуалът на изпушването обхваща цялото проявено битие, димът олицетворява диханието на самия живот, което се възнася към Създателя, носейки молитвите и надеждите на хората.

„И защото символизира всичко това и дори повече, отколкото който и да е човек може да проумее, Лулата е свещена."

Хехака Сапа (Черният Eлен) сиукски шаман