Индианците чероки имат много специален
ритуал, чрез който децата стават възрастни.
Когато момчето започва юношеството си,
баща му го завежда в гората, завързва му очите и си тръгва, оставяйки го сам.
Младият мъж е длъжен да седи на дънер
цяла нощ без да сваля превръзката от очите, докато слънчевите лъчи отново не
изгреят призори.
Не може да помоли никого за помощ.
Но след като оцелее през онази нощ, той
вече е мъж. Това е личен опит и на младежа е забранено да коментира или да
говори за опита си с другите момчета.
През нощта, разбира се, младежът е
ужасен.
Чува всякакви звуци: диви зверове, които
бродят около него, вълци вият... или може би дори някой човек, който може да му
навреди.
Вслушва се във вятъра и шумоленето на
тревата, но трябва стоически да седи на дънера, без да сваля превръзката на
очите, защото само така може да стане мъж пред старейшините на своето племе.
Най-накрая, след ужасната нощ, слънцето
се появява и момчето сваля превръзката от очите си...
тогава открива баща си да седи до него.
Баща му не се е отделил от него нито за
миг, гледайки цялата нощ мълчаливо, готов да защити сина си от всяка опасност,
без детето да го осъзнава.
Знаеш ли какво? По същия начин и ние не
сме сами. Дори когато не можем да го видим, насред мрака на живота, нашият
НЕБЕСЕН БАЩА, ВЕЛИКИЯТ ДУХ е до нас,
бди над нас, грижи се за нас и ни пази
от опасностите, които ни заплашват.
Ето защо, когато проблемите дойдат и
сенките ни заобиколят, всичко, което трябва да направим, е да се доверим, че
Той е там, с увереността, че ще дойде зората, ще свалим превръзката и ще го
видим лице в лице, тъй като той Е...
Никога не сме сами!
Няма коментари: