ноември 2017 - Native american flute

сряда, 22 ноември 2017 г.

Духовни наставления

Не съпоставяй собствения си духовен опит с нечий друг. Не се сравнявай себе си с книгите  - винаги ще изглеждаш малък. Колкото повече следваш вътрешния си глас – този тих глас, толково повече ще научиш и ще израснеш по свой собствен начин.
Понякога чуваш глас, понякога чуваш или осъзнаваш нещо. Различни хора ще те учат – понякога жени, понякога мъже. Може би това ще бъде една нова песен. Ако я чуеш и почувстваш, това ще ти даде дълбоко познание, на което трябва да се довериш. Ако си искрен в това, което правиш, разбирането ти за свещените неща ще се разраства и затвърждава.
Трябва да следваш този вътрешен глас, дори да е в противоречие с очакванията на другите, дори да е точно обратното на това, което те правят или казват.“

 Уоу Нийе Уаще Уин,
Жената Която Живее По Добър Начин,
 съвременна индианска лечителка и духовна наставница – лакота
Свещената Лула на северноамериканските индианци

Любомир Кюмюрджиев


Свещената Лула е централно звено в духовните учения и обредните практики на почти всички северноамерикански индиански народи. Лулата съхранява жизнената сила, дарява най-директна връзка със Създателя и Силите-Помощници, в нея е съсредоточена същността на индианските знания и светоглед, тя разкрива най-дълбоките мистерии на живота. Лулата не е просто ритуален предмет, дори не е символ в обичайния смисъл на понятието - тя пряко представлява света в неговата свещена цялост и разнообразие.
Индианската Лула се състои от две главни части - глава (чашка) и мундщук (ствол). Когато Лулата не се използва, тези части са отделени една от друга и се пазят в специална, обикновено богато украсена торба. Торбата също има сакрално значение - тя е „дом" на Лулата, дава й покой и пази силата й. Главата представлява женското начало на света, а мундщукът - мъжкото. Съединяването им е свещен акт, чрез който Мирозданието се сътворява отново.
Повечето индианци изработват главите на своите Лули от минерал, наречен катлинит (на името на американския художник, пътешественик и изследовател Джордж Катлин, 1796-1872) или pipestone („камък за Лули"). Той се среща единствено в югозападната част на днешния щат Минесота - там се намира гигантска каменоломна, почитана от северноамериканските индианци като свято място. През 1937 г. Конгресът на САЩ обявява тази каменоломна за национален природен монумент, като на всички коренни американци официално е дадено правото да добиват от нея катлинит за своите церемониални Лули - нещо, което индианците правели вече векове наред.
Една легенда гласи, че преди хиляди години станало огромно стихийно бедствие, по време на което загинало почти цялото човечество. Милиони хора потънали завинаги в зейналите земни недра, а други били издавени от връхлетелите гигантски приливни вълни. Кръвта на загиналите се сгъстила и се втвърдила под въздействието на страховитото налягане, превръщайки се в червен минерал. Такъв е легендарният произход на катлинита. Потомците на малцината оцелели започнали да изработват свещени Лули от втвърдената кръв на своите предци, взета от недрата на Земята - така те помнели, че телата им са дошли от Майката-Земя и пак при нея ще се върнат в уреченото време. Обикновено главата се изработва - още от намирането на подходящото парче катлинит, та до окончателната й форма - от специално иницииран човек, шаман. Процесът изисква редица умения - духовни и чисто технически (впрочем, индианците не ги разграничават!). Някои глави имат прости очертания:
Такива ползват за Лулите си главно младите, неженени мъже, а също и повечето жени, независимо дали са омъжени или не. Доказалите себе си воини, шаманите, както и въобще семейните мъже ползват глави във формата на обърната буква „Т":

Голяма роля играят и племенните различия. Срещат се глави на Лули, богато украсени или изрязани във формата на животни, птици и дори хора, а понякога те представляват цели композиции от фигури. Някои племена (или отделни индианци) изработват главите на Лулите си от други материали - предимно от различни видове камък, а също и от животинска кост (такива глави са правени главно в миналото) или, много рядко, от твърдо дърво. Съществуват дори метални глави, съчетани с острие на бойна брадва (томахок) от другата страна, но те били въведени от белите търговци и не били отчитани като свещени:
Мундщукът се прави от кедър, ясен или от друго дърво с мека сърцевина, която лесно може да се отстрани, за да се оформи канал за дима. Често сърцевината се премахва, като през централната част на оформения вече мундщук се прокарва нажежена стоманена тел. Друг, по-стар начин, е да се разцепи приготвеното за мундщук дърво по дължина, сърцевината му да се отстрани механично и после двете половини отново да се слепят.

Много съвременни индианци твърдят, че фабрично изработените или закупени от магазините за индиански произведения Лули не притежават свещена сила.

Сглобената Лула обединява съставните части на единния свят. Главата репрезентира Земята и Камъка, от който нашата планета била създадена в Началото на Времената. Дървеният мундщук представлява всички Растения. Еленова кожа, хермелинови опашки, конска грива, бизонова козина или боядисани игли от поркюпайн (бодливо свинче), прикачени към мундщука, символизират Животните. Народът на Птиците е представен от орлови пера; понякога мундщукът е украсен с пера от кълвач, сова, гарван, дива патица. Човекът е този, който обединява тези начала, като изработва Лулата, сглобява я и се моли с нея, като пуши или дори само я държи в ръце.

Земята е символизирана и от тютюна, който гори в Лулата. Той покълва от семена под земната повърхност, излиза над нея като растение, което човекът бере, изсушава и пълни с него Лулата. Запален, тютюнът се превръща в дим и - чрез човека и Лулата - се издига към небето. Така се оформя класическата за много култури по света схема Земя - Човек - Небе, в която на хората (с помощта на тютюна) е определена свързваща роля между Долу и Горе. Впрочем, в Лулите рядко се пуши само тютюн - обикновено се използва смес от тютюн, изсушено лико от червена върба и различни билки, позната под названието „киникиник".
В свещената Лула присъстват и Четирите първоелемента: вече представената чрез тютюна Земя; Огънят, който тлее в чашката; Въздухът, изявен като дим; Водата, символизирана от отделящата се при пушенето влага.

Лулата обединява и още две свещени начала - видимото и невидимото проявление на Мирозданието. Тя е материална, но димът й отнася молитвите на хората в света на Духовете. Затова Лулата се явява своеобразен мост между ежедневно и свръхестествено - макар че тези понятия не са рязко разграничени в традиционните представи на коренните американци.
Вече бе отбелязано, че свещената Лула се явява - в сглобения си вид - обединение на Женското и Мъжкото, съюз между Майката-Земя и Бащата-Небе (Небесния Отец, Великия Дух). Това обединение прави света съществуващ. То ярко е символизирано в легендата на племето сиукси (лакота), разказваща как Лулата дошла при този индиански народ.
Чанунпа Уакан („свещената Лула" на сиукски) била изпратена на хората като дар от Уакан Танка (Великата Тайна, Небесния Отец) чрез Пте Сануин (Бялата Бизонова Жена). Тази свещена девица се появила в образа на бяло бизоново теле. Двама ловци от племето я забелязали сред прерията, но когато необичайното същество се приближило, те с изненада установили, че това е млада, чудно красива жена, облечена в разкошка рокля от бяла бизонова кожа (в друга версия на легендата се казва, че тя била напълно гола, покрита само от своята блестяща, черна, достигаща до земята коса). Единият от ловците харесал жената и силно я пожелал. Той споделил намеренията си с другия ловец, но вторият му отвърнал: „Изхвърли лошите мисли от главата си - това със сигурност е свещено същество!" Първият мъж не се вслушал в този съвет. Бялата Бизонова Жена го погледнала и кротко казала: „Знам какво мислиш. Приближи се." Похотливият ловец с радост го сторил, но в този момент се спуснал бял, непрогледен облак, който скрил него и свещената жена от очите на другия мъж. Почти веднага облакът се вдигнал и жената стояла спокойно на мястото си, но от ловеца бил останал само оглозганият му скелет, а между костите се извивали отровни змии. Бялата Бизонова Жена се обърнала към втория ловец, който бил готов да побегне в ужас: „Не се бой. Лошите мисли на твоя другар го погубиха. Но ти имаш почит в сърцето си - на тебе няма да ти се случи нищо лошо. Върни се сега в лагера на твоя народ и кажи на всички, че идвам да им дам нещо свещено - дар от Великата Тайна за хората."
Всичко това било изпълнено. Свещената жена влязла в лагера, държейки главата на Чанунпа Уакан в лявата си ръка (символ на женското начало), а мундщука й - в дясната (символ на мъжкото начало). Оттогава Лулата винаги се държи по този начин. Жената се изправила пред вождовете и старейшините: „С тази свещена Лула вие можете да се обръщате пряко към своя Създател. Уакан Танка ви се усмихва, защото чрез Лулата сте единни. Сега всички са ваши роднини." След това казала на воините: „Лулата ви закриля и вие ще бъдете добър народ. Тя е извор на благодат. Нека само хора с достойни ръце и извисени съзнания докосват Лулата, а тези, които имат лоши мисли и сърцата им не са отворени, дори не бива да я виждат!" Обърнала се и към жените: „Бъдете силни и чисти, защото народът ви живее благодарение на вас. Вие се трудите неуморно и раждате деца, затова сте също толкова значими, колкото ловците и воините. Свещената Лула обединява жените и мъжете." Накрая казала на децата: „Всичко, което правят жените и мъжете от вашия народ, се прави заради вас - защото вие сте бъдещето на народа. Помнете това и един ден го предайте и на вашите деца!"После Бялата Бизонова Жена се отдалечила, пеейки:
„По свещен начин аз вървя и, докато вървя, дъхът ми се вижда..."
Всички забелязали, че нейният дъх наистина излиза като бяла пара от устата й, макар че било лято. Внезапно свещената жена се превърнала в бяло бизонче и се скрила зад хълмовете.
В чест на Бялата Бизонова Жена сиуксите винаги канят на церемониално изпушване на Лулата с думите: „Ела да обменим дъх". В тази фраза е заложена идеята за едно свещено споделяне на най-великия дар - живота - олицетворен чрез дъха. Димът от Лулата - това е видимото дихание. В края на всяко ритуално пушене се изрича: „Митакуйе оясин" („Всички са мои роднини" или „Всички ние сме едно").
Свещената Лула се пуши при различни случаи и поради различни причини. Пушенето с нея е нещо много съкровено - то е тайнство на единението, сродно с християнското причастие. Ритуалът на изпушването обхваща цялото проявено битие, димът олицетворява диханието на самия живот, което се възнася към Създателя, носейки молитвите и надеждите на хората.
„И защото символизира всичко това и дори повече, отколкото който и да е човек може да проумее, Лулата е свещена."


Хехака Сапа (Черният Eлен) сиукски шаман

четвъртък, 2 ноември 2017 г.

Злият дух на алкохола и Прилепът-лечител

 Шаманът Черен Орел отдавна си беше легнал и спеше дълбоко, когато воинът Голям Бял Тигър нахълта във вигвама, спъна се в малката дървена масичка и се просна с цялата си тежест от 120 килограма върху нея.
Успя да се изправи криво – ляво и тътрейки се на четири крака заопипва в тъмнината. Търсеше шкафа с билковите тинктури и мазила на шамана.
Те съдържаха малки количества спирт, извлечен от накиснати и ферментирали по специален начин растения, примесени със стрити на прах кости и костен мозък от различни животни.
 — В голям бял боклук се превръна ти Осойос, отдавна вече не носиш в себе си Силата на Големия Бял Тигър.
Осойос* бе обикновеното име на воина. Неговата майка красивата Хакума Бялата Мечка бе излязла край едноименното езеро, за да лови риба, когато водите и изтекоха и тя започна да ражда.
— Алкохолът в тези шишета ще те убие, приятелю, на твое място не бих рискувал. Шаманът се обърна в кревата си към стената и се приготви отново да се пренесе в селенията на съня.
Осойос напипа някакво шише и с треперещи ръце махна дървената запушалка. Тъкмо да отпие от течността, когато отново чу дълбокия глас на Черния Орел:
— Това е оцет, глупако! – Явно тази нощ няма да се спи! – Шаманът се измъкна сумтейки и ругаейки от постелята си. Той винаги много държеше на спокойния си, необезпокояван от никого сън. Беше сприхав човек и никой не смееше да нарушава спокойствието му.
— Хайде, Осойос, вкиснат оцет, ставай от пода! Тежкия крак на шамана се стовари в ребрата на война с ритник, от който една от костите на мъжа изпука.
— Ще знаеш друг път да не смущаваш почивката ми, особено по такъв повод, заради който нахлу в дома ми!
Големият Бял Тигър беше все още силен човек, той не издаде нито един звук, само сподавена кашлица, предвестник на повръщане издаде болката от счупената кост.
— Марш навън, отрепко! Няма да ми цапаш жилището с помията си! – Черният Орел хвана война за дългата, разбъркана, мръсна и сплъстена коса и го повлече към входа на вигвама.
— Не ми говори така! И пусни косата ми! – Осойос почувствал унижението се разгневи.
Никой не влачеше индиански воин за косата, дори и враговете от другите племена не го правеха, в случай, че бяха взели пленници. Шаманът извади острия си нож и с едно бързо движение отряза дългата коса на Осойос.
— Не ти трябва коса! Тя е символ, който ти мърсиш! Големият Бял Тигър се разтрепера от главата до петите, опита се да стане, но нямаше никаква сила, алкохолът поглъщан години наред бе изсмукал силите от могъщото тяло на индианеца.
Унизен и с напълно поругано достойнство, Осойос се свлече в краката на шамана и заплака:
— Да ме беше скалпирал поне, за да умра с чест...
— Не скалпирам свои, момче! Само ги подстригвам, когато се пропиват! – Осойос не долови сподавената усмивка на Черния орел. – Хайде ставай! Отиваме горе в планината, все някак ще се дотътриш до там.
На следващата вечер, след дълъг и труден път през снежните планински склонове шаманът и воинът стигнаха до „Пещерата на прилепите”.
В нея Черният орел провеждаше някои от своите лечителски церемонии. Той запали огън и извади лулата си. Осойос отдавна бе напълно трезвен, но дискомфортът на абстинентния период не му даваше мира.
— Знаеш ли, Бял Тигър, във всяко растение, във всеки плод живее Дух помощник, добър дух, свещена Сила, която лекува и помага на хората.
Когато растението и неговите плодове биват обработени, така че от тях да се произведе алкохол, тази свещена Сила се променя, тя става свирепа, обсебваща, жестока и безмилостна. Превръща се в Злия демон на алкохола.
—Този могъщ, но зъл дух обсебва човека още с първата глътка, която той поема от шишето. И това е причината, поради, която хората вършат страшни, ужасни неща под въздействието на пиячката. Те са обладани. Този дух е силен, много силен! Но той не ти дава истинска Сила, само те подмамва, лъже и използва.
— Знаеш, че когато погълнеш известно количество от алкохола ти се сдобиваш със самоувереност, мислиш, че можеш да надвиеш всеки, имаш приповдигнато настроение  и голяма смелост и кураж.
Но това са измамни усещания. Ти ги притежаваш само, когато пиеш алкохол. И ти трябват все по-големи количества, за да достигнеш отново до тази фалшива Сила.
 Това не е добра Сила, която е дадена от Дух помощник. Напротив, тя прогонва от теб Духа на Белия Тигър и се настанява на негово място. Зла Сила е това и не ти помага, макар и да създава усещане за обратното.
Демон вилнее в теб и чрез теб. Той изсмуква Силата и могъществото на война и го превръща в жалко нищожество. Злият дух се храни с твоята Сила и го прави постоянно.
Това е причината, заради, която след пиене, на следващия ден човек се чувства като парцал. Този демон не се отказва, докато не изсмуче и последния остатък Сила и жизненост от тялото ти. Докато не те убие!
— Как мога да го прогоня, Черен Орел?
— С воля, момче, това е единствения начин! Злият дух на алкохола, лишен от алкохол, напуска тялото ти след около един месец.
Но това е само началото. След това той се връща, отново и отново, за да те изкушава пак да го пуснеш в себе си. Готов ли си да започнеш дългата и тежка война с него?
— Готов съм, Черен Орел! – В очите на Белия Тигър се четеше решимост и непоколебимост. Шаманът впи пронизващия си поглед в него и се усмихна. Лечението щеше да е успешно.
— Много от нашите силни и смели момчета си отидоха Осойос, заради Злия дух на алкохола**. Радвам се, че ти няма да си поредният погубен. Вземи пуши с моята лула, а аз ще приготвя прилепа, който ще ни помогне в лечението.
— Каква е ролята на прилепа, Черен Орел?
— Той ще пие от твоята отровена кръв. А после ще я отнесе в Долната Земя, при мъртвите.
Така символично ти ще умреш и ще се родиш за нов живот, когато прилепът се върне. Ще поостанем тук, така че, хайде, върви и донеси дърва, улови нещо за ядене и осигури водата за пиене.
Белият Тигър стана и се затътри към изхода на „Прилеповата пещера.” Черният Орел търпеливо го изчака да излезе.
След това хвърли някакви корени и семена в огъня, изрече тайнствено заклинание на неразбираем език и призова Духа на Прилепа – лечител***....

---------------------
Забележка: Журито на "Чуй приказката на Земята", чийто член и председател съм, по разбираеми причини няма право да участва в конкурса. Аз дълго се колебаех дали да приема поканата, като член на жури, тъй като това ме лишаваше от възможността да участвам в конкурса. Имах оформена идея за приказка и считах за важно да я споделя с читателите. Затова реших без да се обвързвам с участие, да напиша тази приказка. Тя е посветена на индианската култура, която намирам за най-тясно свързана със Земята и Природата и най-силно засегната от алкохолната зависимост.

29.03.2012г.
Юлияна Шапкарова
-----------------------
*Езерото Осойос е разположено в най-северната провинция на Британска Колумбия в Канада. Името му произлиза от индианското име „Осойос”. Намира се до едноименния канадски град. Езерото е изключително красива и интересна гледка, която си заслужава да се види през всички сезони в годината. През различните периоди, то е с различен цвят на повърхността на водата.
**Алкохол. 30% от хората в трудоспособна възраст се напиват редовно, предупреждава Световната здравна организация и обобщава: "При това държавите са абсолютно наясно с вредите от употреба на алкохол". Всяка година от алкохол умират 2,5 млн. души. В класафикацията на наркотиците Световната здравна организация поставя алкохола в графата на твръдите наркотици, заедно с хероина и кокаина. АЛКОХОЛА Е ТВЪРД НАРКОТИК!
***Духа на Прилепа-лечител е използван в смисъла на универсални, традиционни, свързани с природата и черпещи сила от нея методи за лечение. Този дух може да бъде и всякакво друго животно или птица. Както например Духа на Орела, който разговаряйки с шамана Черният Елен казва следното за алкохола:
„От изток на запад прииждат уашичу /лакотска дума за бял човек/ и заливат тази земя със своята лоша вода /алкохол/. И четирите начина на живот и четирите раси се сприятеляват с тази вода. Първото, което тя прави, е да изкриви мислите на човека. Накърнява чувствата му. После разрушава мозъчните клетки и уврежда органите и физическата му цялост. Отслабва духа. Покварява човешките взаимоотношения . Хората се нахвърлят един върху друг с огнестрелно оръжие и ножове. Някои се самоубиват. Домовете, семейните огнища се рушат. Съпрузите се развеждат. Хората умират по пътищата и оставят сираци. Мнозина свършат зад решетките. Само злоба и завист са вплетени в стоманените прътове на тези затворени врати. Но ще дойде време, когато ще премахна заплахата и повече няма да има решетки и прегради. Заради всичко това аз осъждам вкуса на лошата вода. Дори миризмата и не ми се нрави. Ти ще бъдеш мой приятел.” - Из книгата: "Черният Елен: Уроците на един шаман от племето лакота"
“Сега съм стар и сляп – не виждам нещата от този свят. Но когато Светлината дойде от Горния свят, тя озарява сърцето ми и аз проглевдам, защото Окото на сърцето вижда всичко. Сърцето е светилище, чийто център е мястото, в което се обитава Великата тайна.Това е и Окото, с което Великата Тайна вижда всичко и с което ние виждаме Великата Тайна. Ако сърцето не е чисто, Великата Тайна не може да  бъде видяна. Ако човек умре в такова невежество, неговата душа не мове да се върне веднага при Великата тайна, защото трябва да бъде пречистена, като броди по света. За да познаваш центъра на сърцето, където обитава Великата Тайна, трябва да си чист и добър и да живееш по начина, по който ни е научила Великата Тайна. Чистият човек побира в сърцето си цялата Вселена.“

Хехака Сапа,
Черният Елен

 (1863 - 1950) - лакота

сряда, 1 ноември 2017 г.

ноември 01, 2017

Fasting

by
Fasting

Да търсиш медицина¹ означава да преминеш през специален период на постене, отдаване на благодарност, молитви и себеотричане, дори самоизтезание. Този период е едно истинско обучение по благочестие. Целта му е да смири страстите на плътта, за да издигне духовната ни същност. Физическото въздържание и концентрирането на съзнанието върху възвишени мисли пречистват и тялото,и душата, като същевремено ги пазят в добро здраве. Едва тогава съзнанието на търсещия медицина се доближава до Великата Тайна над нас.
     Кумок'куивиокта,
       Дървеният крак (1858- 1940) – шайени


1.Медицина (medicine) – възприет от английския език в повечето наречия, този термин обозначава всичко свещено, тайнствено, необяснимо; би могъл да се преведе като “сила“, “магия“,  “енергия“,  “специални способности“ и пр.


@templatesyard