Показват се публикациите с етикет Притчи. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Притчи. Показване на всички публикации
неделя, 19 ноември 2017 г.
четвъртък, 2 ноември 2017 г.
Шаманът Черен Орел отдавна си беше легнал и спеше дълбоко, когато воинът Голям Бял Тигър нахълта във вигвама, спъна се в малката дървена масичка и се просна с цялата си тежест от 120 килограма върху нея.
Успя да се изправи криво
– ляво и тътрейки се на четири крака заопипва в тъмнината. Търсеше шкафа с
билковите тинктури и мазила на шамана.
Те съдържаха малки
количества спирт, извлечен от накиснати и ферментирали по специален начин
растения, примесени със стрити на прах кости и костен мозък от различни
животни.
— В
голям бял боклук се превръна ти Осойос, отдавна вече не носиш в себе си
Силата на Големия Бял Тигър.
Осойос* бе обикновеното
име на воина. Неговата майка красивата Хакума Бялата Мечка бе излязла край
едноименното езеро, за да лови риба, когато водите и изтекоха и тя започна да
ражда.
— Алкохолът в тези
шишета ще те убие, приятелю, на твое място не бих рискувал. Шаманът се обърна в
кревата си към стената и се приготви отново да се пренесе в селенията на съня.
Осойос напипа някакво шише
и с треперещи ръце махна дървената запушалка. Тъкмо да отпие от течността,
когато отново чу дълбокия глас на Черния Орел:
— Това е оцет,
глупако! – Явно тази нощ няма да се спи! – Шаманът се измъкна сумтейки и
ругаейки от постелята си. Той винаги много държеше на спокойния си,
необезпокояван от никого сън. Беше сприхав човек и никой не смееше да нарушава
спокойствието му.
— Хайде, Осойос,
вкиснат оцет, ставай от пода! Тежкия крак на шамана се стовари в ребрата на
война с ритник, от който една от костите на мъжа изпука.
— Ще знаеш друг път да
не смущаваш почивката ми, особено по такъв повод, заради който нахлу в дома ми!
Големият Бял Тигър беше
все още силен човек, той не издаде нито един звук, само сподавена кашлица,
предвестник на повръщане издаде болката от счупената кост.
— Марш навън,
отрепко! Няма да ми цапаш жилището с помията си! – Черният Орел хвана война за
дългата, разбъркана, мръсна и сплъстена коса и го повлече към входа на вигвама.
— Не ми говори
така! И пусни косата ми! – Осойос почувствал унижението се разгневи.
Никой не влачеше
индиански воин за косата, дори и враговете от другите племена не го правеха, в
случай, че бяха взели пленници. Шаманът извади острия си нож и с едно бързо
движение отряза дългата коса на Осойос.
— Не ти трябва
коса! Тя е символ, който ти мърсиш! Големият Бял Тигър се разтрепера от главата
до петите, опита се да стане, но нямаше никаква сила, алкохолът поглъщан години
наред бе изсмукал силите от могъщото тяло на индианеца.
Унизен и с напълно
поругано достойнство, Осойос се свлече в краката на шамана и заплака:
— Да ме беше
скалпирал поне, за да умра с чест...
— Не скалпирам
свои, момче! Само ги подстригвам, когато се пропиват! – Осойос не долови
сподавената усмивка на Черния орел. – Хайде ставай! Отиваме горе в планината,
все някак ще се дотътриш до там.
На следващата вечер, след
дълъг и труден път през снежните планински склонове шаманът и воинът стигнаха до
„Пещерата на прилепите”.
В нея Черният орел
провеждаше някои от своите лечителски церемонии. Той запали огън и извади
лулата си. Осойос отдавна бе напълно трезвен, но дискомфортът на абстинентния
период не му даваше мира.
— Знаеш ли, Бял
Тигър, във всяко растение, във всеки плод живее Дух помощник, добър дух,
свещена Сила, която лекува и помага на хората.
Когато растението и
неговите плодове биват обработени, така че от тях да се произведе алкохол, тази
свещена Сила се променя, тя става свирепа, обсебваща, жестока и безмилостна.
Превръща се в Злия демон на алкохола.
—Този могъщ, но зъл дух
обсебва човека още с първата глътка, която той поема от шишето. И това е
причината, поради, която хората вършат страшни, ужасни неща под въздействието
на пиячката. Те са обладани. Този дух е силен, много силен! Но той не ти дава
истинска Сила, само те подмамва, лъже и използва.
— Знаеш, че когато
погълнеш известно количество от алкохола ти се сдобиваш със самоувереност,
мислиш, че можеш да надвиеш всеки, имаш приповдигнато настроение и голяма
смелост и кураж.
Но това са измамни
усещания. Ти ги притежаваш само, когато пиеш алкохол. И ти трябват все
по-големи количества, за да достигнеш отново до тази фалшива Сила.
Това не е добра
Сила, която е дадена от Дух помощник. Напротив, тя прогонва от теб Духа на
Белия Тигър и се настанява на негово място. Зла Сила е това и не ти помага,
макар и да създава усещане за обратното.
Демон вилнее в теб и
чрез теб. Той изсмуква Силата и могъществото на война и го превръща в жалко
нищожество. Злият дух се храни с твоята Сила и го прави постоянно.
Това е причината,
заради, която след пиене, на следващия ден човек се чувства като парцал. Този
демон не се отказва, докато не изсмуче и последния остатък Сила и жизненост от
тялото ти. Докато не те убие!
— Как мога да го
прогоня, Черен Орел?
— С воля, момче,
това е единствения начин! Злият дух на алкохола, лишен от алкохол, напуска
тялото ти след около един месец.
Но това е само началото.
След това той се връща, отново и отново, за да те изкушава пак да го
пуснеш в себе си. Готов ли си да започнеш дългата и тежка война с него?
— Готов съм, Черен
Орел! – В очите на Белия Тигър се четеше решимост и непоколебимост. Шаманът впи
пронизващия си поглед в него и се усмихна. Лечението щеше да е успешно.
— Много от нашите
силни и смели момчета си отидоха Осойос, заради Злия дух на алкохола**. Радвам
се, че ти няма да си поредният погубен. Вземи пуши с моята лула, а аз ще
приготвя прилепа, който ще ни помогне в лечението.
— Каква е ролята на
прилепа, Черен Орел?
— Той ще пие от
твоята отровена кръв. А после ще я отнесе в Долната Земя, при мъртвите.
Така символично ти ще
умреш и ще се родиш за нов живот, когато прилепът се върне. Ще поостанем тук,
така че, хайде, върви и донеси дърва, улови нещо за ядене и осигури водата за
пиене.
Белият
Тигър стана и се затътри към изхода на „Прилеповата пещера.” Черният Орел
търпеливо го изчака да излезе.
След това
хвърли някакви корени и семена в огъня, изрече тайнствено заклинание на
неразбираем език и призова Духа на Прилепа – лечител***....
---------------------
Забележка: Журито
на "Чуй приказката на Земята", чийто член и председател съм, по
разбираеми причини няма право да участва в конкурса. Аз дълго се колебаех дали
да приема поканата, като член на жури, тъй като това ме лишаваше от
възможността да участвам в конкурса. Имах оформена идея за приказка и считах за
важно да я споделя с читателите. Затова реших без да се обвързвам с участие, да
напиша тази приказка. Тя е посветена на индианската култура, която намирам за
най-тясно свързана със Земята и Природата и най-силно засегната от алкохолната
зависимост.
29.03.2012г.
Юлияна
Шапкарова
-----------------------
*Езерото Осойос е
разположено в най-северната провинция на Британска Колумбия в Канада. Името му
произлиза от индианското име „Осойос”. Намира се до едноименния канадски град.
Езерото е изключително красива и интересна гледка, която си заслужава да се
види през всички сезони в годината. През различните периоди, то е с различен
цвят на повърхността на водата.
**Алкохол.
30% от хората в трудоспособна възраст се напиват редовно, предупреждава
Световната здравна организация и обобщава: "При това държавите са
абсолютно наясно с вредите от употреба на алкохол". Всяка година от
алкохол умират 2,5 млн. души. В класафикацията на наркотиците Световната
здравна организация поставя алкохола в графата на твръдите наркотици, заедно с
хероина и кокаина. АЛКОХОЛА Е ТВЪРД НАРКОТИК!
***Духа
на Прилепа-лечител е използван в смисъла на универсални, традиционни, свързани
с природата и черпещи сила от нея методи за лечение. Този дух може да бъде и
всякакво друго животно или птица. Както например Духа на Орела, който
разговаряйки с шамана Черният Елен казва следното за алкохола:
„От изток на запад
прииждат уашичу /лакотска дума за бял човек/ и заливат тази земя със своята
лоша вода /алкохол/. И четирите начина на живот и четирите раси се сприятеляват
с тази вода. Първото, което тя прави, е да изкриви мислите на човека. Накърнява
чувствата му. После разрушава мозъчните клетки и уврежда органите и физическата
му цялост. Отслабва духа. Покварява човешките взаимоотношения . Хората се нахвърлят
един върху друг с огнестрелно оръжие и ножове. Някои се самоубиват. Домовете,
семейните огнища се рушат. Съпрузите се развеждат. Хората умират по пътищата и
оставят сираци. Мнозина свършат зад решетките. Само злоба и завист са вплетени
в стоманените прътове на тези затворени врати. Но ще дойде време, когато ще
премахна заплахата и повече няма да има решетки и прегради. Заради всичко това
аз осъждам вкуса на лошата вода. Дори миризмата и не ми се нрави. Ти ще бъдеш
мой приятел.” - Из книгата: "Черният Елен: Уроците на един шаман от
племето лакота"
“Сега съм стар и сляп – не
виждам нещата от този свят. Но когато Светлината дойде от Горния свят, тя
озарява сърцето ми и аз проглевдам, защото Окото на сърцето вижда всичко.
Сърцето е светилище, чийто център е мястото, в което се обитава Великата
тайна.Това е и Окото, с което Великата Тайна вижда всичко и с което ние виждаме
Великата Тайна. Ако сърцето не е чисто, Великата Тайна не може да бъде видяна. Ако човек умре в такова
невежество, неговата душа не мове да се върне веднага при Великата тайна,
защото трябва да бъде пречистена, като броди по света. За да познаваш центъра
на сърцето, където обитава Великата Тайна, трябва да си чист и добър и да
живееш по начина, по който ни е научила Великата Тайна. Чистият човек побира в
сърцето си цялата Вселена.“
Хехака Сапа,
Черният Елен
(1863 - 1950) - лакота
понеделник, 2 октомври 2017 г.
Един вожд, наречен Стоящият Вдлъбнат Рог, решил
да изпрати двама от воините съгледвачи да открият къде се крие дивеча,
необходим за оцеляването на цялото племе. Те тръгнали и доста се
отдалечили от лагера. Малко по-късно единият посочил на другаря си някаква
неясна форма, която се движела в далечината. Нещо като бизон...
Всъщност, когато животното се приближило, те видели,
че това е жена, облечена в ослепително бяла еленова кожа. Но в нея имало
нещо неестествено - вместо да стъпва по тревата на прерията, жената като
че ли летяла във въздуха. Тя крачела в празнотата, сякаш била в състояние
на левитация.
Фигурата и чертите на лицето й били така
прекрасни, че буквално спирали дъха. Единият от мъжете се изкушил, възбудил
се, жената му се видяла така прекрасна, че започнал да се хвали, че ще я
съблазни... Непознатата вече била съвсем близо. Тя помолила онзи, чиито
мисли били насочени към нея, да се приближи.
Ловецът направил крачка напред. Изведнъж го обгърнал
облак. А когато димът се разпръснал, на земята били останали само купчинка
кости. Другият ловец бил потресен.
Тогава жената му обяснила, че мъжът и жената трябва да
бъдат така верни един на друг, както са верни неразривно свързаните орел и
орлица. А похотливите мисли на този мъж били предателски спрямо неговата
съпруга и затова той е мъртъв...
Жената бизон му казала също, че на следващия ден
призори ще дойде на същото място и цялото племе трябва да се събере, за да
я посрещне. Когато съгледвачът се завърнал в лагера, разказът му
предизвикал голям смут.
Другия ловец го нямало и това доказвало силата на
тази тайнствена жена. Вождът решил, че трябва да я посрещнат с най-големи
почести. На уреченото място типитата били подредени в кръг, а земята
наоколо била посипана с листа от градински чай.
На следващия ден жената наистина дошла, появявайки се
от изток. В скръстените си на корема ръце тя държала пакет с листа от
градински чай.
Присъстващите още не знаят, че вътре в този пакет
се намира първата свещена лула, издялана от самия Създател от
голямата пищялна кост на новороден бизон и украсена с дванадесет орлови
пера.
За индианците лакота сцената, която ще се
разиграе след това, е най-важното събитие след създаването на света.
Защото жената бизон се подготвяла да основе тяхната религия. Тя изрекла
следните думи:
„Винаги трябва да бъдете благодарни на нашия Велик
Баща [Уакан Танка], тъй като ние сме един народ и едно съзнание. Ние сме
народът Бизон (...) Давам ви тази великолепна Земя, на която да живеете и
да се множите. Вие ще ходите в равновесие по тази Земя. Давам ви
този свещен предмет и с него ще стигнете до центъра на Земята.
Вие ще се молите на всички живи същества - на
онези, които ходят на четири лапи и на две лапи, на онези, които
плуват, на онези, които пълзят, и на онези, които летят, на света на
насекомите и на всичко, което Създателят е създал, за да можете вие да
живеете. Така повелява вашият Велик Баща...
Благодарение на тази свещена лула Дървото на Живота ще
се възроди. Уважавайте и пазете всичко, което нашите предци са направили
на тази Земя. Вие ще бъдете слаби, ще изпитвате глад и жажда. Тогава ще
отидете с тази свещена лула до центъра на Земята и аз ще се появя отново.
Щом се завърна, то ще е завинаги. Тогава ще има нов живот, нови познания,
ново проникновение."
Жената бизон останала при индианците четири дни, за да
им предаде знанията си. Научила ги да пушат свещената лула, наречена чанунпа.
След това им казала, че народът на Земята трябва да изпълнява седем
свещени ритуала :
колибата на изпотяването,
бдението,
танцът на Слънцето,
закрилата на Духовете,
сродяването,
церемонията на зрелостта,
хвърлянето на Топката
Дотогава индианците познавали само първите два ритула,
чийто смисъл жената бизон им обяснила. Останалите пет, казала тя, ще им
бъдат разкрити по-късно.
Когато изпълнила задачата си, тя се отправила на
изток. Спряла, легнала на земята и се завъртяла надясно. Когато се
изправила, вече се била превърнала в млад кафяв бизон. Малко по-надалече
тя направила същото, като този път се завъртяла наляво и се изправила като
млад кафяв женски бизон.
Още по-надалече тя повторила същото и въртейки
се надясно, се превърнала в млад бял женски бизон. После за последен път
тя се завъртяла наляво и се превърнала в бял бизон в разцвета на зрелостта
си. Свещеното животно се отдалечило и изчезнало зад
билото на един хълм.
Така се родила индианската легенда за духовния свят,
даден на хората от жена. Тя научила своя народ, че трябва винаги да бди и
да бъде внимателен към онова, което Земята иска да му каже.
Оттогава индианците мислят, че нито един ден, нито
един час, нито една минута не бива да бъдат оставяни неоползотворени. Във
всеки момент природата и светът ни говорят. Духовното бдение никога не
бива да престава.
При навлизането ни в Денвър ме връхлита един спомен.
Един индиански вожд, наречен Арчи Огнения Куц Елен, веднъж по повод на
християнската неделна почивка възкликнал: „Нашият бог не си почива на
седмия ден!"
Може би именно в това се състои посланието
на индианците - мисълта, че никога нищо не е напълно завършено и че ние
неуморно и непрестанно трябва да работим за нашето собствено осъществяване на
тази свещена Земя.
Откъс от книгата: "Индиански урок - тайните
на един лечител. Разговори с УОЛЪС ЧЕРНИЯ ЛОС" - Пако Рабан
понеделник, 25 септември 2017 г.
Преди много години имало една голяма група от Сиукси-Тетони, които се били установили по местата, където сега е басейна Джаксън Хоул в Националния парк “Гранд Тетон”, Уайоминг.
Общността живеела добре и хората й били здрави и силни, тъй като имали изобилие от бизонско месо. Често из лагера се разнасяли думите на глашатая:
“Утре ще има много бизони. Гответе се!”
Един ден след като Тетоните се завърнали в лагера от тежък бизонов лов, един младеж обявил, че възнамерява да се ожени за най-прекрасната девойка в лагера, дъщерята на вожда.
Нейният баща казал: “Няма да ти дам благословията си, докато не ми донесеш много коне”.
И така, младежът се отправил в търсене на стадо диви коне, надявайки се да удовлетвори желанието на вожда и да заслужи прекрасната му дъщеря.
Докато младият храбрец отсъствал, племето напуснало обичайното място за лагеруване и се отправило нанякъде. Не минало много и младият ловец решил да се върне в лагера с плячката си от няколко заловени коня. Тъй като денят вече превалял, той решил да се подслони в една самотна колиба наблизо.
Но в началото не могъл да намери входа, тъй като всички страни били наполовина заринати с пръст. Най-сетне успял да си проправи път и влязъл. Вътре стърчали четири високи стълба, забити в земята.
Тези пръти поддържали погребално ложе. На него лежала жена, чиято дреха била украсена с еленови зъби. В този миг тя се раздвижала, обърнала глава и погледнала надолу към младия тетонски воин, който изтърпнал от глава до пети. Тогава разпознал в нея доскорошен член на своето племе, но тя вече не била между живите. Била Жена-Дух!
Все пак не хукнал през глава, а се решил да остане малко и поне да чуе какво има да каже. Минали не ден и два, а младият воин се задържал по-дълго от очакваното, та неусетно и за него двамата заживели като съпруг и съпруга.
Един ден младежът си казал: “Мисля, че трябва да отида на лов за бизони”. Въпреки, че не го произнесъл високо, Жената-Дух знаела мислите му и казала: “Изпитваш глад за бизонско месо? Качи се на коня и отиди до хълмовете. Когато стигнеш до бизонското стадо, спусни се към сърцето му и застреляй най-тлъстия бизон. Донеси кожата и месото. После го опечи и сподели с мен”.
Младият Тетонски храбрец последвал заръките на Жената-Дух. Когато достигнал долината, видял многочисленото стадо бизони. Смушкал коня си, врязал се с пълна скорост в средата на стадото и застрелял най-тлъстия бизон. Одрал го, нарязал месото и след като го увил добре, го сложил на товарния си кон. Като се прибрал, сложил на шиш едно голямо парче месо, опекъл го и го подал на Жената-Дух, която стояла в центъра на типито.
Съпругът й се сепнал, като я видял да стои там, по-красива отвсякога, а редове от прекрасна бродерия опасвали кожената й рокля. Тъй като знаела какво си мисли мъжът, тя му рекла: “Моля те, не се страхувай от мен!”
От този миг насетне страхът напуснал сърцето на младия ловец и двамата говорели свободно и планирали какво ще правят занапред с живота си. Младият храбрец казал: “Защо не идем при другите и не започнем живота си заедно?"
Но Жената-Дух отговорила: “Не, не, това никога няма да стане. Трябва да стоя затоврена през деня и да пътувам през нощта”. Младежът бил учуден от думите й, явно забравил, че тя е Жена-Дух, а той от плът и кръв.
Ето какво се случвало, когато пътували нощем. Жената-Дух вървяла напред с покрита глава, без да обели и дума на съпруга си и докато вървяла, краката й били невидими. Тя не предизвиквала никакъв шум, а се носела напред като призрак.
В мига, в който младият Тетон си помислел за нещо, Жената-Дух вече знаела какво му се върти в главата. Ето защо Тетоните казват: “Пази се от Духовете, защото те знаят всичко!”
Казват още, че Хората-Духове знаят кога ще задуха вятър и какъв ще е той. Знаят кога ще завали сняг или ще има гръмотевична буря. Те са доволни, когато духа вятър, тъй като се носят по-бързо от място на място.
Так живеели Жената-Дух и младият Тетонски храбрец, а дъщерята на вожда не спирала да се чуди защо ли нейният воин не се завръща. Съплеменниците им никога не ги открили. Твърди се също, че много скоро младият воин също се превърнал дух и започнал да се носи редом до своята жена....пътувайки всяка нощ....завинаги.
вторник, 8 август 2017 г.
Според една американска легенда в Охайо през 1752
година, във времената на войната за независимост, се срещат, в околностите на
Форт Несесити ("необходимост"), представители на местните индианци с
американското командване. Срещнали се с цел да се договарят за включване на
няколко индиански племена във войната, на страната на американците.
Предложението било прието от индианска страна и било скрепено по интересен
начин. Индианците забелязали как готвача на американците замесвал хляба за обед
и поискали да добавят в него нещо тяхно, като този хляб да бъде изяден от двете
страни в знак на дружба. Удивлението настанало, когато индианците донесли на
готвача торба с червени боровинки. Нямало варианти за отказване и готвача
смесил боровинките с тестото и изпекъл хляба. Хлябът се получил много
сполучлив. Когато го разчупили, вождът на индианците казал:
"Аз знам, че с времето вие, белите, ще станете
повече от нас, но ние винаги ще бъдем тук, смесени между вас, както тези
боровинки в хляба. "
Из книгата "Моят Хляб" на Майстор Пекар
Георги Лефтеров, където можете да намерите и рецептата за самия хляб.
петък, 12 май 2017 г.
От Хорхе Букаи
Има една
древна легенда, в която се разказва за двама влюбени индианци, младеж и
девойка. Веднъж те отишли при великия вожд на своето племе и му казали:
- Ние се обичаме! Искаме да ни дадеш своята благословия и да ни поучиш, какво трябва да направим, за да може нашата любов да трае вечно.
- Добре, - отвърнал им вождът. - Ще ви кажа, какво да правите. Но първо елате с мен горе в планината и ми донесете два орела, пък после ще видим.
Двамата млади тръгнали в различни посоки и всеки от тях донесъл по един орел. Когато отишли на върха на планината, вождът им казал:
- Вземете сега този шнур и завържете с него един за друг крачетата на орлите.
Послушали го влюбените и вързали краката на двете птици.
- Хайде сега, пуснете ги да летят!
Младежът и девойката подхвърлили нагоре към небето орлите, но птиците не успели да полетят, защото крачетата им били вързани. Те паднали на земята и започнали да се кълват една друга, за да се отърват от това, за което са вързани. Тогава старият индианец им казал:
- До тук добре, а сега скъсайте въжето...
Младите изпълнили и тази повеля, срязали връвта и отново хвърлили двата орела във въздуха. Този път птиците бързо се издигнали на високо, зареяли се няколко пъти в кръг и след това поели към заснежените върхове на близката планина. А мъдрият вожд казал:
- Ето, това е тайната на вечната любов и щастието заедно: ако сте завързани един за друг, вие никога няма да успеете да полетите. Можете да летите заедно, обаче не се връзвайте. Ако го направите, никога няма да изпитате щастие!...
- Ние се обичаме! Искаме да ни дадеш своята благословия и да ни поучиш, какво трябва да направим, за да може нашата любов да трае вечно.
- Добре, - отвърнал им вождът. - Ще ви кажа, какво да правите. Но първо елате с мен горе в планината и ми донесете два орела, пък после ще видим.
Двамата млади тръгнали в различни посоки и всеки от тях донесъл по един орел. Когато отишли на върха на планината, вождът им казал:
- Вземете сега този шнур и завържете с него един за друг крачетата на орлите.
Послушали го влюбените и вързали краката на двете птици.
- Хайде сега, пуснете ги да летят!
Младежът и девойката подхвърлили нагоре към небето орлите, но птиците не успели да полетят, защото крачетата им били вързани. Те паднали на земята и започнали да се кълват една друга, за да се отърват от това, за което са вързани. Тогава старият индианец им казал:
- До тук добре, а сега скъсайте въжето...
Младите изпълнили и тази повеля, срязали връвта и отново хвърлили двата орела във въздуха. Този път птиците бързо се издигнали на високо, зареяли се няколко пъти в кръг и след това поели към заснежените върхове на близката планина. А мъдрият вожд казал:
- Ето, това е тайната на вечната любов и щастието заедно: ако сте завързани един за друг, вие никога няма да успеете да полетите. Можете да летите заедно, обаче не се връзвайте. Ако го направите, никога няма да изпитате щастие!...
Живял в
местността Маварая един много стар Шаман. От много години той искал да си
отговори на един важен въпрос. Този въпрос бил: Може ли Уаханатан да бъде
видян. И най-накрая отишъл Старият Шаман в гората, вглъбен в мисълта да Го
види. Той седнал на любимото си дърво, съсредоточил се дълбоко и попитал
Уаханатан:
Можеш ли,
Уаханатан, да бъдеш видян във видимото?
Уаханатан му
отговорил: Не Ме търси във видимото. Във видимото се намират само Моите следи.
Старият Шаман
попитал:
Можеш ли да
бъдеш видян в невидимото? - Тогава Уаханатан отговорил:
Ако
невидимото е невидимо, тогава как ще Ме видиш? И ако невидимото е видимо, това
не са ли пак следи? И не трябва ли да изоставиш следите и да потърсиш Същността
?
И казал
Старият Шаман: Понеже не знам как да Те питам, Уаханатан, Ти отговори на Душата
ми така, че да Те разбера.
И тогава
Уаханатан казал: Не Ме търси нито във видимото, нито в невидимото. Потърси Ме в
приятелството с Мен. Който е приятел с Мен, той има едно единствено качество.
Той има красив поглед за всички неща. И чрез този поглед Аз живея в него. Така
Аз не съм нито видян, нито невидян. Чрез този поглед Аз съм изживяван. Чрез
този поглед ние сме приятели. Забрави за следите, защото да Ме изживяваш, значи
да Ме имаш. И затова наричай Ме Уаха, което значи "Приятелят с вечно
красивия поглед". А знаеш ли що е този поглед? Той е наречен Амахавари - Източникът на живота.
вторник, 9 май 2017 г.
Един стар чероки рекъл на внука си: "Синко, във всеки
от нас се води битка между два вълка. Единият е зъл - това е черният вълк. Това е гневът, ревността,
алчността, отхвърлянето, принизяването, лъжите и егото. Другият е добър - това е белият вълк. Той е
мирът, любовта, надеждата, смирението, вежливостта, емпатията и истината."
Момчето помислило малко и попитало: "Дядо, а кой от двамата побеждава?"
Старият индианец тихо отвърнал: "Този, когото храним."
Момчето помислило малко и попитало: "Дядо, а кой от двамата побеждава?"
Старият индианец тихо отвърнал: "Този, когото храним."
