Злият дух на алкохола и Прилепът-лечител

 Шаманът Черен Орел отдавна си беше легнал и спеше дълбоко, когато воинът Голям Бял Тигър нахълта във вигвама, спъна се в малката дървена масичка и се просна с цялата си тежест от 120 килограма върху нея.

Успя да се изправи криво – ляво и тътрейки се на четири крака заопипва в тъмнината. Търсеше шкафа с билковите тинктури и мазила на шамана.

Те съдържаха малки количества спирт, извлечен от накиснати и ферментирали по специален начин растения, примесени със стрити на прах кости и костен мозък от различни животни.

 — В голям бял боклук се превръна ти Осойос, отдавна вече не носиш в себе си Силата на Големия Бял Тигър.

Осойос* бе обикновеното име на воина. Неговата майка красивата Хакума Бялата Мечка бе излязла край едноименното езеро, за да лови риба, когато водите и изтекоха и тя започна да ражда.

— Алкохолът в тези шишета ще те убие, приятелю, на твое място не бих рискувал. Шаманът се обърна в кревата си към стената и се приготви отново да се пренесе в селенията на съня.

Осойос напипа някакво шише и с треперещи ръце махна дървената запушалка. Тъкмо да отпие от течността, когато отново чу дълбокия глас на Черния Орел:

— Това е оцет, глупако! – Явно тази нощ няма да се спи! – Шаманът се измъкна сумтейки и ругаейки от постелята си. Той винаги много държеше на спокойния си, необезпокояван от никого сън. Беше сприхав човек и никой не смееше да нарушава спокойствието му.

— Хайде, Осойос, вкиснат оцет, ставай от пода! Тежкия крак на шамана се стовари в ребрата на война с ритник, от който една от костите на мъжа изпука.

— Ще знаеш друг път да не смущаваш почивката ми, особено по такъв повод, заради който нахлу в дома ми!

Големият Бял Тигър беше все още силен човек, той не издаде нито един звук, само сподавена кашлица, предвестник на повръщане издаде болката от счупената кост.

— Марш навън, отрепко! Няма да ми цапаш жилището с помията си! – Черният Орел хвана война за дългата, разбъркана, мръсна и сплъстена коса и го повлече към входа на вигвама.

— Не ми говори така! И пусни косата ми! – Осойос почувствал унижението се разгневи.

Никой не влачеше индиански воин за косата, дори и враговете от другите племена не го правеха, в случай, че бяха взели пленници. Шаманът извади острия си нож и с едно бързо движение отряза дългата коса на Осойос.

— Не ти трябва коса! Тя е символ, който ти мърсиш! Големият Бял Тигър се разтрепера от главата до петите, опита се да стане, но нямаше никаква сила, алкохолът поглъщан години наред бе изсмукал силите от могъщото тяло на индианеца.

Унизен и с напълно поругано достойнство, Осойос се свлече в краката на шамана и заплака:

— Да ме беше скалпирал поне, за да умра с чест...

— Не скалпирам свои, момче! Само ги подстригвам, когато се пропиват! – Осойос не долови сподавената усмивка на Черния орел. – Хайде ставай! Отиваме горе в планината, все някак ще се дотътриш до там.

На следващата вечер, след дълъг и труден път през снежните планински склонове шаманът и воинът стигнаха до „Пещерата на прилепите”.

В нея Черният орел провеждаше някои от своите лечителски церемонии. Той запали огън и извади лулата си. Осойос отдавна бе напълно трезвен, но дискомфортът на абстинентния период не му даваше мира.

— Знаеш ли, Бял Тигър, във всяко растение, във всеки плод живее Дух помощник, добър дух, свещена Сила, която лекува и помага на хората.

Когато растението и неговите плодове биват обработени, така че от тях да се произведе алкохол, тази свещена Сила се променя, тя става свирепа, обсебваща, жестока и безмилостна. Превръща се в Злия демон на алкохола.

—Този могъщ, но зъл дух обсебва човека още с първата глътка, която той поема от шишето. И това е причината, поради, която хората вършат страшни, ужасни неща под въздействието на пиячката. Те са обладани. Този дух е силен, много силен! Но той не ти дава истинска Сила, само те подмамва, лъже и използва.

— Знаеш, че когато погълнеш известно количество от алкохола ти се сдобиваш със самоувереност, мислиш, че можеш да надвиеш всеки, имаш приповдигнато настроение  и голяма смелост и кураж.

Но това са измамни усещания. Ти ги притежаваш само, когато пиеш алкохол. И ти трябват все по-големи количества, за да достигнеш отново до тази фалшива Сила.

 Това не е добра Сила, която е дадена от Дух помощник. Напротив, тя прогонва от теб Духа на Белия Тигър и се настанява на негово място. Зла Сила е това и не ти помага, макар и да създава усещане за обратното.

Демон вилнее в теб и чрез теб. Той изсмуква Силата и могъществото на война и го превръща в жалко нищожество. Злият дух се храни с твоята Сила и го прави постоянно.

Това е причината, заради, която след пиене, на следващия ден човек се чувства като парцал. Този демон не се отказва, докато не изсмуче и последния остатък Сила и жизненост от тялото ти. Докато не те убие!

— Как мога да го прогоня, Черен Орел?

— С воля, момче, това е единствения начин! Злият дух на алкохола, лишен от алкохол, напуска тялото ти след около един месец.

Но това е само началото. След това той се връща, отново и отново, за да те изкушава пак да го пуснеш в себе си. Готов ли си да започнеш дългата и тежка война с него?

— Готов съм, Черен Орел! – В очите на Белия Тигър се четеше решимост и непоколебимост. Шаманът впи пронизващия си поглед в него и се усмихна. Лечението щеше да е успешно.

— Много от нашите силни и смели момчета си отидоха Осойос, заради Злия дух на алкохола**. Радвам се, че ти няма да си поредният погубен. Вземи пуши с моята лула, а аз ще приготвя прилепа, който ще ни помогне в лечението.

— Каква е ролята на прилепа, Черен Орел?

— Той ще пие от твоята отровена кръв. А после ще я отнесе в Долната Земя, при мъртвите.

Така символично ти ще умреш и ще се родиш за нов живот, когато прилепът се върне. Ще поостанем тук, така че, хайде, върви и донеси дърва, улови нещо за ядене и осигури водата за пиене.

Белият Тигър стана и се затътри към изхода на „Прилеповата пещера.” Черният Орел търпеливо го изчака да излезе.

След това хвърли някакви корени и семена в огъня, изрече тайнствено заклинание на неразбираем език и призова Духа на Прилепа – лечител***....

---------------------

Забележка: Журито на "Чуй приказката на Земята", чийто член и председател съм, по разбираеми причини няма право да участва в конкурса. Аз дълго се колебаех дали да приема поканата, като член на жури, тъй като това ме лишаваше от възможността да участвам в конкурса. Имах оформена идея за приказка и считах за важно да я споделя с читателите. Затова реших без да се обвързвам с участие, да напиша тази приказка. Тя е посветена на индианската култура, която намирам за най-тясно свързана със Земята и Природата и най-силно засегната от алкохолната зависимост.

29.03.2012г.

Юлияна Шапкарова

-----------------------

*Езерото Осойос е разположено в най-северната провинция на Британска Колумбия в Канада. Името му произлиза от индианското име „Осойос”. Намира се до едноименния канадски град. Езерото е изключително красива и интересна гледка, която си заслужава да се види през всички сезони в годината. През различните периоди, то е с различен цвят на повърхността на водата.

**Алкохол. 30% от хората в трудоспособна възраст се напиват редовно, предупреждава Световната здравна организация и обобщава: "При това държавите са абсолютно наясно с вредите от употреба на алкохол". Всяка година от алкохол умират 2,5 млн. души. В класафикацията на наркотиците Световната здравна организация поставя алкохола в графата на твръдите наркотици, заедно с хероина и кокаина. АЛКОХОЛА Е ТВЪРД НАРКОТИК!

***Духа на Прилепа-лечител е използван в смисъла на универсални, традиционни, свързани с природата и черпещи сила от нея методи за лечение. Този дух може да бъде и всякакво друго животно или птица. Както например Духа на Орела, който разговаряйки с шамана Черният Елен казва следното за алкохола:

„От изток на запад прииждат уашичу /лакотска дума за бял човек/ и заливат тази земя със своята лоша вода /алкохол/. И четирите начина на живот и четирите раси се сприятеляват с тази вода. Първото, което тя прави, е да изкриви мислите на човека. Накърнява чувствата му. После разрушава мозъчните клетки и уврежда органите и физическата му цялост. Отслабва духа. Покварява човешките взаимоотношения . Хората се нахвърлят един върху друг с огнестрелно оръжие и ножове. Някои се самоубиват. Домовете, семейните огнища се рушат. Съпрузите се развеждат. Хората умират по пътищата и оставят сираци. Мнозина свършат зад решетките. Само злоба и завист са вплетени в стоманените прътове на тези затворени врати. Но ще дойде време, когато ще премахна заплахата и повече няма да има решетки и прегради. Заради всичко това аз осъждам вкуса на лошата вода. Дори миризмата и не ми се нрави. Ти ще бъдеш мой приятел.” - Из книгата: "Черният Елен: Уроците на един шаман от племето лакота"

“Сега съм стар и сляп – не виждам нещата от този свят. Но когато Светлината дойде от Горния свят, тя озарява сърцето ми и аз проглевдам, защото Окото на сърцето вижда всичко. Сърцето е светилище, чийто център е мястото, в което се обитава Великата тайна.Това е и Окото, с което Великата Тайна вижда всичко и с което ние виждаме Великата Тайна. Ако сърцето не е чисто, Великата Тайна не може да  бъде видяна. Ако човек умре в такова невежество, неговата душа не мове да се върне веднага при Великата тайна, защото трябва да бъде пречистена, като броди по света. За да познаваш центъра на сърцето, където обитава Великата Тайна, трябва да си чист и добър и да живееш по начина, по който ни е научила Великата Тайна. Чистият човек побира в сърцето си цялата Вселена.“

Хехака Сапа,

Черният Елен

 (1863 - 1950) - лакота