Аз никога на никого не се сърдя. Сърдиш се на хората, когато смяташ, че постъпките им са важни. Аз вече не смятам така

Страхът е първият естествен враг, който човек трябва да преодолее по пътя си към знанието. Когато човек е любознателен, това изравнява резултата.

Човек тръгва към знанието, както тръгва на война – нащрек, със страх, с респект и с абсолютна сигурност. Да тръгнеш към знанието или на война по какъвто и да било друг начин е грешка, и който я направи, ще доживее до разкаяния за постъпките си.
Един съюзник ще те накара да видиш и разбереш неща, за които никое човешко същество не може да те просвети.
Аз никога на никого не се сърдя. Никое човешко същество не може да направи нещо достатъчно важно за такова нещо. Сърдиш се на хората, когато смяташ, че постъпките им са важни. Аз вече не смятам така.
Човек на знанието е онзи, който добросъвестно е следвал изпитанията на ученето, човек, който без втурване или пък колебание е стигнал докрай в разкриването на тайните на силата и знанието.
Да бъдеш човек на знанието не е нещо постоянно. Човек никога не е такъв в истинския смисъл. По-скоро той може да стане човек на знанието за съвсем кратък срок, след като победи четирите си естествени врагове.
Когато човек започва да учи, той никога няма ясна представа за крайните резултати. Неговите цели са неточни, намеренията му са мъгляви. Надява се на възнаграждения, които никога няма да се материализират, защото още не знае нищо за трудностите на ученето.Той бавно започва да учи – в началото трошица по трошица, а след това на големи залъци. И в съзнанието му скоро настъпва конфликт. Онова, което научава, никога не е това, което си е представял или е предвиждал. И той започва постепенно да се плаши. Ученето никога не е това, което някой би могъл да очаква. Всяка стъпка в ученето е нова задача и страхът, който човек изпитва, започва да се наслоява безжалостно, неумолимо. Неговата цел става бойно поле. Ето че вече се е натъкнал на първия от естествените си врагове: Страхът! Ужасен враг – лукав и труден за побеждаване. Той се спотайва зад всеки завой на пътя, дебне, изчаква. И ако човек, изплашен от близостта му, побегне, тогава неговият враг ще е сложил край на търсенията му.

Човек не бива да бяга. 

Трябва да се бори със своя страх и въпреки него да предприеме следващата стъпка и всички следващи стъпки. Той може да е съвсем уплашен и въпреки това не трябва да спира. Това е правилото. И ще дойде момент, в който първият му враг ще отстъпи. Човек започва да се чувства сигурен в себе си. Неговото намерение става по-силно. Ученето вече не го ужасява.