Лечебните традиции на индианците могат да се проследят хиляди години назад във времето. През вековете те се научават да смесват билки, корени и други растения, които лекуват различни заболявания. Но тези природни лекове не са единствените компоненти на индианската народна медицина.
В
Северна Америка съществуват повече от 2 000 индиански племена и медицинските
практики се различават от племе до племе. Те се състоят от различни религиозни
ритуали, церемонии и натрупано през вековете знание в областта. Въпреки че не
съществува стандартизация в индианската медицинска практика, повечето племена
вярват, че здравето е израз на духа и продължителен процес, състоящ се в
поддържане на силата на духа, както физически, така и психически. Тази сила,
както и хармонията със самите нас и хората около нас природата и Създателя,
пази далеч всяка болест и зло. Всеки човек е отговорен за собственото си здраве
и всички негови мисли и действия имат последствия, които се изразяват в лош
късмет, различни наранявания и недъзи, както и болести. Само когато хармонията
е постигната, здравето на човек може да се възстанови.
Билковите
лекове представляват голяма част от лечебните практики на древните индианци,
като тяхното въздействие се простира далеч извън границите на физическото, влияейки
върху духа и хармонията на цялото тяло.
Билките
и другите природни средства, използвани в индианската народна медицина, се
събират от околната среда и с тях се приготвят голямо разнообразие от лекове.
Понякога някои от необходимите съставки за тези лековити билета не можели да се
открият лесно и те се пренасяли и търгували из целия американски континент.
Билките и лечебните растения се смятат за свещени.
Голяма
част от медицинските традиции на индианците се предават от уста на уста през
поколенията и никога не биват записани, поради което много от лековете си
остават пълна мистерия. Много малко лечители, предимно от племето Чероки, което
развива своя писменост, документират лечебните си знания.
Когато
първите европейци стъпват на американския континент преди повече от 500 години,
те се изненадват, че местните племена се възстановяват от заболявания и
наранявания, които за тях се оказвали фатални. В много отношения индианските
лекове са по-добри от познатите на колонизаторите. Но самите индианци не
разполагат с лекове за "болестите на цивилизацията" или
"заболяванията на белия човек" като дребна и едра шарка, които
изтриват от лицето на земята хиляди местни жители през следващите няколко века.
Огромно количество знания потъват и в гробовете на индианските лечители.
Въпреки загубата на голяма част от медицинските познания на американските
племена, част от лечебните практики все пак оцеляват до наши дни. Много
съвременни лекарства са основани на растения и билки, използвани от индианците
хиляди години наред. Повече от 200 растения, възприети от традициите на
древните американци, се използват и до днес във фармацията.
Духовността
и връзката й с медицината
Главната
разлика между древната индианска медицина и съвременните лечебни практики, се
състои в експлоатирането на духа и света на духовете в самия процес на лечение.
Местните американци вярват, че всички неща в природата са свързани и, че
духовете могат както да предизвикат дадено заболяване, така и да подпомогнат за
излекуването на душата и тялото на съответния човек. Поради тази причина
индианците лекуват не само физиката на индивида, а също така емоционалното му
състояние и хармонията му с общността и природата около него. В допълнение към
лековитите билки те често извършват различни церемонии, свещени танци, молитви
и заклинания.
Днешната
медицина се фокусира върху науката и чисто механичния изглед на човешкото тяло,
докато много индианци и до днес смятат, че духът е неделима част от процеса на
лечение.
Индианските
лечители
Индианските
"лекари" се наричат още лечители или медицински мъже и жени, а
европейците ги определят като шамани, въпреки че този термин не се използва от
местните американски племена. Тези многобройни лечители осъществяват връзката с
духовния свят – със "Създателя" или "Великия дух", както за
благото на цялата общност, така и за отделните индивиди.
Медицинският
мъж е също така жрец (религиозен водач). Той вярва, че заболяването може да се
причини както от друг човек, така и от свръхестественото или други естествени и
неестествени причини, и разполага със средствата да лекува болести,
принадлежащи към всяка една от тези категории. Лечителите носят страховити и
гротескни маски, за да плашат духовете, причиняващи болестта или болките на
хората. Под съпровода на тъпани и хлопки индианците танцували около пациента,
за да прогонят злите духове и демони. Медицинският мъж съчетава в себе си
екзорсистки и естествени лечебни способности, разчитайки както на невидимите сили,
така и на билкови и животински субстанции. В допълнение към билковите лекове,
много лечители използват смукателни тръбички и вендузи, както и различни начини
за пречистване.
Медицинските
познания обикновено се предават в рода – от баща на син и т. н. Други получават
видение, което ги насочва да започнат да се занимават с медицина. Независимо от
конкретния случай, желаещият да стане лечител трябвало да премине през дълъг
обучителен период като "чирак" при друг опитен лечител.
Винаги
уважаван член на племето, лечител или човек с друго занимание, осигурява
благоденствието и хармонията както на съответния индивид, така и на цялото
племе. В замяна на неговите услуги лечителят получава всичко, необходимо за
съществуването му – храна, подслон и всякаква помощ. Той често получава
подаръци в замяна на билковите си лекове и отвари, наместването на кости,
израждането на деца и консултацията.
Медицински пособия и инструмент
Индианските
лечители използват инструменти и консумативи, изработени от природни материали
като козина, кожа, кости, кристали, черупки, корени и пера. С тях те призовават
духа на онова, от което е направен съответния инструмент. Перата, свързани с
въздуха и вятъра, често се използват за предаване на послания на Великия дух. В
някои случаи лечителят също така изпада в транс и измолва помощта на
"духовете предводители".
Наследствени
заболявания като родилни дефекти и умствена изостаналост, по принцип не се
подлагали на лечение. Съществуват и други състояния, които не се лекуват, ако
лечителят усети, че причината се крие в поведението на пациента и, че става
въпрос за житейски урок, който той трябва да научи.
Мъжете
на медицината пазят корените и инструментите си в медицински вързоп, направен
от плат или кожа, и завързан внимателно. Има няколко вида вързопи – личните
вързопи на лечителя, вързопите на племето и вързопи за специални цели като
различни церемонии и ритуали. Съдържанието на всеки вързоп е свещено и е
забранено да се задават въпроси относно личния вързоп на жреца-лечител.
Медицинските вързопи, предназначени за племето, понякога се наричат
"баби", заради силата, която съхранявали и за подхранване и лечение
на общността. Във вързопите винаги присъства инструменти, известни като
медицински лули, които олицетворяват потока на живота. Вярва се, че вдишаният
дим отнася молитвите на лечителя до Великия дух.
Лечението
на всеки индивид се смята за личен въпрос – подобно на съвременната медицинска
етика. Предпочитанията на самия пациент винаги също се взимат под внимание от
неговия културен кръг.
Лечебни
ритуали и церемонии
Символичните
оздравителни ритуали и церемонии често се извършват, за да възвърнат хармонията
на участниците в тях със самите себе си, племето и околната среда. Церемониите
се извършват за група от хора, никога за отделни индивиди. Те се различават в
различните северноамерикански племена, но някои като Сиуксите и племето Навахо,
използват медицинско колело, свещен обръч, а самите церемонии, които се състоят
от песни и танци, могат да продължат дни наред.
Когато
става въпрос за индивидуално лечение, индианските лечители правят танци,
рисуват по кожата, изричат заклинания, използват барабани, пера, хлопки и др.
предмети. Понякога свещени камъни биват втривани в част от тялото на болния
човек.
За
пречистване коренното население на Северна Америка често използва своеобразни
сауни или потни бани. Освен че влияят ползотворно върху оздравителния процес и
постигането на баланс в човешкото тяло, индианците вярват, че помагат за
прогонването на злите духове от организма и за съживяването му.
Тези
бани могат да варират от най-обикновено лежане под одеяло под горещите лъчи на
слънцето, до малки конични структури, покрити с клони и одеяла или кожи. В тези
помещения се поставяли горещи камъни, които се поливат с вода, за да се създаде
парна баня; лечителят може да се моли, пее или да удря барабани, за да пречисти
духовете.
Тези
своеобразни сауни се използват по много начини, понякога просто, за да се
излекува един човек, друг път за по-голям брой хора преди духовни церемонии или
да се внесе яснота по някой проблем. В някои племена градинският чай,
най-силната пречистваща билка, се гори, докато започне да пуши и да отделя
гъсти облаци дим. Ритуалът се нарича "помитане на дима", който
полепва по кожата и древните лечители вярват, че по този начин се пречиства не
само тялото, но и душата.
Ограничаване
на религиозните права и ритуали на местните индиански племена
През
1882 г. Федералното правителство предприема систематични действия по
забраняване на религиозните практики на коренното американско население, които
включват и медицинските им ритуали. Американският вътрешен секретар Хенри М.
Телър нареджа да се сложи край на всички "езически танци и
церемонии", защото те са "огромна спънка за
цивилизацията". Следващата година това становище е подкрепено и от
Хирам Прайс, комисар по индианските въпроси. В доклада му от 1883 г. пише:
"…Не
съществува добър довод защо на индианците трябва да бъде разрешено да участват
в практики които са отблъскващи спрямо общото благоприличие и морал; и
запазването на добрия ред в резерватите изисква да бъдат предприети някои
активни мерки за обезсърчаване и ако е възможно да се сложи край на
деморализиращото влияние на езическите ритуали."
Тези
опити да се забранят и унищожат традициите на местните американци в последствие
ще доведе до клането в Ундид Ний на 29 декември 1890 г., когато правителството
се опитва да прекъсне "Танца на духовете", един краен акт на
движението, което пророкува мирния край на американската експанзия и проповядва
постигането на чист и честен живот и междукултурно сътрудничество с местните
американци. Когато Седма американска кавалерия е изпратена в резерватите на
племето Лакота Сиукс в Пайн ридж и Роузбъд, за да спре танца и да арестува
участниците, около 150 индиански мъже, жени и деца биват убити.
Въпреки
че на членовете на Седма кавалерия са наложени наказания за стореното, всички
са реабилитирани. Две години по-късно са предприети още мерки за забрана на
индианската религия. Новият комисар по индианските въпроси Томас Дж. Морган
налага наказания до 6 месеца затвор за онези, които не спазват наредбите и
продължават да участват в религиозни церемонии и практики, включително и тези
на лечителите. Въпреки това, налагането на тези дискриминационни закони е почти
невъзможно и местните племена продължават да практикуват вековните си обичаи и
да спазват традициите си.
Преди
1900 г. местните американци разчитат на своите медицински мъже и жени за
лечението на техните заболявания и наранявания. В началото на XX век ситуацията
започва да се променя, защото Индианската здравна служба отваря болници и
клиники за членовете на местните племена. Въпреки че старите традиции за
духовната хармония си остават част от културата на индианците, много от тях
започват да използват съвременни лекарства, особено за лечението на
"болестите на белите хора", за които техните лечители не разполагат с
лекове.
Въпреки
строгите и несправедливи американски закони, ограничаващи културната
идентичност на северноамериканските племена, индианците продължават да
извършват своите духовни ритуали и практики до 1978 г., когато е прокаран
законът за Религиозната свобода на американските индианци. За съжаление, заради
десетилетията на забрани, много от индианските лечебни практики потъват в
забрава и днес са загубени почти напълно.
Днес
много племена продължават да пазят достигналото до наши дни знание на техните
лечители, но не обсъждат тези въпроси с хора, непринадлежащи към техния
културен кръг. Някои вярват, че споделянето на подобни целебни знания ще
отслаби духовната сила на тяхната медицина.
Медицината
на местните американски племена днес
В
наши дни, съвременната медицинска теория е достигнала момент, в който взима под
внимание всяка съставна част на индивида, включително неговото духовно и
психическо състояние. В резултат на това индианските медицински практики и
ритуали отново се популяризират сред членовете на индианските племена, както и
сред останалите жители на САЩ. Много хора са загрижени за токсичността,
пристрастяването и страничните ефекти на съвременните фармацевтични продукти и
се обръщат към естественото природно билково лечение. Качествените индиански
лекове и мехлеми се разработват и използват векове наред и се борят с различни
заболявания. Въпреки че съществуват и изключения, билковите препарати
обикновено са много по-малко токсични и имат много по-малко неприятни странични
ефекти, сравнено с масовите лекарства, които се изписват от личните лекари. По
този начин местните американски индиански племена се надяват, че ще успеят да
съхранят своите медицински познания и през идните векове.
по
статията работи: Величка Мартинова
