Native american flute

четвъртък, 26 октомври 2017 г.

октомври 26, 2017

Кокопели

by
Кокопели

Божеството Кокопели е почитано от северно-американските индианци. Смята се, че произхода на думата е от езика на Хопите ("Кокопилау"). Коко - дървен, пилау - гърбица. Буквално "с дървена гърбица". Най-известните негови образи са взети от изкуството на Хопите, които пък произлизат от древните фигури на анасазите. Кокопели е музикантът с флейта и дървена гърбица, митичният Хопи символ на плодородие, изобилие, музика, танц и закачливост. Известен като Бог на плодородието, шегаджия, лечител и разказвач на истории, Кокопели е източник на чудеса из цялата страна от векове. Кокопели символизира американския югозапад. Неговите древни фигури са от преди 3000 години. Гравюри на тази свиреща на флейта фигура с дървена гърбица са намирани издълбани върху големи скални блокове из целия Югозапад.
Кокопели имал много форми: той бил персонификация на легенда: благодетелен Бог за някои, а за други бил ужасяващ. Той бил отговорен за изпълняването на много нужди на хората - за дъжд, изобилие от храна, музика, веселие и танц. Мелодията на флейтата му била свързвана с идването на пролетта и топлия въздух, новото начало и сеитбата - някои от легендите описват гърбицата му като торба със семена.
Из " Картите на свещените пътеки: откриването на себе си чрез индианските учения"
"Ако Кокопели ви очарова със своята магическа флейта, време е да се вслушате в неговата песен. Тя е песен за плодородието. От вас се иска да използвате вашите таланти, за да създадете плодородие в някаква сфера от вашия живот. Песента на Кокопели казва, че каквото и да възнамерявате да засеете в този момент, ще бъде много благодатно за вас. Сеитбата на семената за бъдещето изисква усилия от ваша страна, така че сега е времето да използвате вашите способности и ресурси, за да се възползвате от магията. Ако имате някакъв проект, който искате да задействате или някаква идея, която да развиете, няма по-добро време от сега. Отдръпнете се от каквито и да е стари и ограничаващи идеи и продължете напред. Времето е сега - силата сте вие!!!"

понеделник, 2 октомври 2017 г.

Бялата Бизонова Жена



Един вожд, наречен Стоящият Вдлъбнат Рог, решил да изпрати двама от воините съгледвачи да открият къде се крие дивеча, необходим за оцеляването на цялото племе. Те тръгнали и доста се отдалечили от лагера. Малко по-късно единият посочил на другаря си някаква неясна форма, която се движела в далечината. Нещо като бизон...
Всъщност, когато животното се приближило, те видели, че това е жена, облечена в ослепително бяла еленова кожа. Но в нея имало нещо неестествено - вместо да стъпва по тревата на прерията, жената като че ли летяла във въздуха. Тя крачела в празнотата, сякаш била в състояние на левитация.
Фигурата и чертите на лицето й били така прекрасни, че буквално спирали дъха. Единият от мъжете се изкушил, възбудил се, жената му се видяла така прекрасна, че започнал да се хвали, че ще я съблазни... Непознатата вече била съвсем близо. Тя помолила онзи, чиито мисли били насочени към нея, да се приближи.
Ловецът направил крачка напред. Изведнъж го обгърнал облак. А когато димът се разпръснал, на земята били останали само купчинка кости. Другият ловец бил потресен.
Тогава жената му обяснила, че мъжът и жената трябва да бъдат така верни един на друг, както са верни неразривно свързаните орел и орлица. А похотливите мисли на този мъж били предателски спрямо неговата съпруга и затова той е мъртъв...
Жената  бизон му казала също, че на следващия ден призори ще дойде на същото място и цялото племе трябва да се събере, за да я посрещне. Когато съгледвачът се завърнал в лагера, разказът му предизвикал голям смут.
Другия ловец го нямало и това доказвало силата на тази тайнствена жена. Вождът решил, че трябва да я посрещнат с най-големи почести. На уреченото място типитата били подредени в кръг, а земята наоколо била посипана с листа от градински чай.
На следващия ден жената наистина дошла, появявайки се от изток. В скръстените си на корема ръце тя държала пакет с листа от градински чай.
Присъстващите още не знаят, че вътре в този пакет се намира първата свещена лула, издялана от самия Създател от голямата пищялна кост на новороден бизон и украсена с дванадесет орлови пера.
За индианците лакота сцената, която ще се разиграе след това, е най-важното събитие след създаването на света. Защото жената бизон се подготвяла да основе тяхната религия. Тя изрекла следните думи:
„Винаги трябва да бъдете благодарни на нашия Велик Баща [Уакан Танка], тъй като ние сме един народ и едно съзнание. Ние сме народът Бизон (...) Давам ви тази великолепна Земя, на която да живеете и да се множите. Вие ще ходите в равновесие по тази Земя. Давам ви този свещен предмет и с него ще стигнете до центъра на Земята.
Вие ще се молите на всички живи същества - на онези, които ходят на четири лапи и на две лапи, на онези, които плуват, на онези, които пълзят, и на онези, които летят, на света на насекомите и на всичко, което Създателят е създал, за да можете вие да живеете. Така повелява вашият Велик Баща...
Благодарение на тази свещена лула Дървото на Живота ще се възроди. Уважавайте и пазете всичко, което нашите предци са направили на тази Земя. Вие ще бъдете слаби, ще изпитвате глад и жажда. Тогава ще отидете с тази свещена лула до центъра на Земята и аз ще се появя отново. Щом се завърна, то ще е завинаги. Тогава ще има нов живот, нови познания, ново проникновение."
Жената бизон останала при индианците четири дни, за да им предаде знанията си. Научила ги да пушат свещената лула, наречена чанунпа. След това им казала, че народът на Земята трябва да изпълнява седем свещени ритуала :
колибата на изпотяването,
бдението, 
танцът на Слънцето,
закрилата на Духовете,
сродяването,
церемонията на зрелостта,
хвърлянето на Топката
Дотогава индианците познавали само първите два ритула, чийто смисъл жената бизон им обяснила. Останалите пет, казала тя, ще им бъдат разкрити по-късно.
Когато изпълнила задачата си, тя се отправила на изток. Спряла, легнала на земята и се завъртяла надясно. Когато се изправила, вече се била превърнала в млад кафяв бизон. Малко по-надалече тя направила същото, като този път се завъртяла наляво и се изправила като млад кафяв женски бизон.
Още по-надалече тя повторила същото и въртейки се надясно, се превърнала в млад бял женски бизон. После за последен път тя се завъртяла наляво и се превърнала в бял бизон в разцвета на зрелостта си. Свещеното животно се отдалечило и изчезнало зад билото на един хълм.
Така се родила индианската легенда за духовния свят, даден на хората от жена. Тя научила своя народ, че трябва винаги да бди и да бъде внимателен към онова, което Земята иска да му каже. 
Оттогава индианците мислят, че нито един ден, нито един час, нито една минута не бива да бъдат оставяни неоползотворени. Във всеки момент природата и светът ни говорят. Духовното бдение никога не бива да престава. 
При навлизането ни в Денвър ме връхлита един спомен. Един индиански вожд, наречен Арчи Огнения Куц Елен, веднъж по повод на християнската неделна почивка възкликнал: „Нашият бог не си почива на седмия ден!"
Може би именно в това се състои посланието на индианците - мисълта, че никога нищо не е напълно завършено и че ние неуморно и непрестанно трябва да работим за нашето собствено осъществяване на тази свещена Земя.


Откъс от книгата: "Индиански урок - тайните на един лечител. Разговори с УОЛЪС ЧЕРНИЯ ЛОС" - Пако Рабан

понеделник, 25 септември 2017 г.

Младият воин и жената-дух


Преди много години имало една голяма група от Сиукси-Тетони, които се били установили по местата, където сега е басейна Джаксън Хоул в Националния парк “Гранд Тетон”, Уайоминг.

Общността живеела добре и хората й били здрави и силни, тъй като имали изобилие от бизонско месо. Често из лагера се разнасяли думите на глашатая:

“Утре ще има много бизони. Гответе се!”

Един ден след като Тетоните се завърнали в лагера от тежък бизонов лов, един младеж обявил, че възнамерява да се ожени за най-прекрасната девойка в лагера, дъщерята на вожда.

Нейният баща казал: “Няма да ти дам благословията си, докато не ми донесеш много коне”.

И така, младежът се отправил в търсене на стадо диви коне, надявайки се да удовлетвори желанието на вожда и да заслужи прекрасната му дъщеря.
Докато младият храбрец отсъствал, племето напуснало обичайното място за лагеруване и се отправило нанякъде. Не минало много и младият ловец решил да се върне в лагера с плячката си от няколко заловени коня. Тъй като денят вече превалял, той решил да се подслони в една самотна колиба наблизо.
Но в началото не могъл да намери входа, тъй като всички страни били наполовина заринати с пръст. Най-сетне успял да си проправи път и влязъл. Вътре стърчали четири високи стълба, забити в земята.
Тези пръти поддържали погребално ложе. На него лежала жена, чиято дреха била украсена с еленови зъби. В този миг тя се раздвижала, обърнала глава и погледнала надолу към младия тетонски воин, който изтърпнал от глава до пети. Тогава разпознал в нея доскорошен член на своето племе, но тя вече не била между живите. Била Жена-Дух!
Все пак не хукнал през глава, а се решил да остане малко и поне да чуе какво има да каже. Минали не ден и два, а младият воин се задържал по-дълго от очакваното, та неусетно и за него двамата заживели като съпруг и съпруга.

Един ден младежът си казал: “Мисля, че трябва да отида на лов за бизони”. Въпреки, че не го произнесъл високо, Жената-Дух знаела мислите му и казала: “Изпитваш глад за бизонско месо? Качи се на коня и отиди до хълмовете. Когато стигнеш до бизонското стадо, спусни се към сърцето му и застреляй най-тлъстия бизон. Донеси кожата и месото. После го опечи и сподели с мен”.

Младият Тетонски храбрец последвал заръките на Жената-Дух. Когато достигнал долината, видял многочисленото стадо бизони. Смушкал коня си, врязал се с пълна скорост в средата на стадото и застрелял най-тлъстия бизон. Одрал го, нарязал месото и след като го увил добре, го сложил на товарния си кон. Като се прибрал, сложил на шиш едно голямо парче месо, опекъл го и го подал на Жената-Дух, която стояла в центъра на типито.
Съпругът й се сепнал, като я видял да стои там, по-красива отвсякога, а редове от прекрасна бродерия опасвали кожената й рокля. Тъй като знаела какво си мисли мъжът, тя му рекла: “Моля те, не се страхувай от мен!”

От този миг насетне страхът напуснал сърцето на младия ловец и двамата говорели свободно и планирали какво ще правят занапред с живота си. Младият храбрец казал: “Защо не идем при другите и не започнем живота си заедно?"

Но Жената-Дух отговорила: “Не, не, това никога няма да стане. Трябва да стоя затоврена през деня и да пътувам през нощта”. Младежът бил учуден от думите й, явно забравил, че тя е Жена-Дух, а той от плът и кръв.

Ето какво се случвало, когато пътували нощем. Жената-Дух вървяла напред с покрита глава, без да обели и дума на съпруга си и докато вървяла, краката й били невидими. Тя не предизвиквала никакъв шум, а се носела напред като призрак.
В мига, в който младият Тетон си помислел за нещо, Жената-Дух вече знаела какво му се върти в главата. Ето защо Тетоните казват: “Пази се от Духовете, защото те знаят всичко!”
Казват още, че Хората-Духове знаят кога ще задуха вятър и какъв ще е той. Знаят кога ще завали сняг или ще има гръмотевична буря. Те са доволни, когато духа вятър, тъй като се носят по-бързо от място на място.

Так живеели Жената-Дух и младият Тетонски храбрец, а дъщерята на вожда не спирала да се чуди защо ли нейният воин не се завръща. Съплеменниците им никога не ги открили. Твърди се също, че много скоро младият воин също се превърнал дух и започнал да се носи редом до своята жена....пътувайки всяка нощ....завинаги.

петък, 22 септември 2017 г.

Тоналности на индианската флейта
Един от майсторите в направата на индиански флейти Джон Стилуел, разказва малко повече за различните тоналности флейти и как те влияят благотворно на различни области и центрове на човешкото тяло. Представям ви кратко видео с бг субтитри:



сряда, 9 август 2017 г.

Изпитваме болка и гняв...

Изпитваме болка и гняв като виждаме как във вашата жажда за “прогрес“ занемарявате и наранявате това,което назовавате биосфера и екосфера - същото, което моят народ нарича просто Майка.


Руби Дънстан,   
съвременен индиански публицист - лъмби




Ние всички сме цветя в градината на Великия Дух. Ние всички имаме общ корен и това е Майката-Земя. Градината е прекрасна, защото в нея има различни цветове. Те представляват различни традиции и култури.

Дейвид Мононги, 
съвременен индиански духвен наставник – хопи
Земята е голяма и върху нея живеят много същества

Не мога да направя нищо друга за теб, освен това да те науча да разбираш Земята, върху която живееш. За да постигне успехи, човек не бива да разчита на късмет, а на познанията си
за животните и другите същества, които населяват света. Тези знания се придобиват чрез внимателни наблюдения. Земята е голяма и върху нея живеят много същества. Тя е под закрилата на нещо, което само понякога става видимо за очите на човека.

 Уичаша Ишнала,

Самотният мъж (късния XIX в.) – лакота

вторник, 8 август 2017 г.

Дали Земята чува това, което се говори тук?



Чудя се дали Земята има да каже нещо? Чудя се дали Земята чува това, което се говори тук? Мисля, че чувам какво казва Земята. Тя казва, че е била поставена тук от Великия Дух. Той ѝ е поръчал да се грижи за индианците, да ги изхранва. И водите казват същите неща. Същото казват и тревите казват, че Великият Дух им е дал техните имена. Те още пазят тези имена. Земята казва, че е била създадена от Великия Дух, за да даде живот на всичко, което живее върху нея. Хората са били направени от земна пръст и Великият Дух ги е поставил върху Земята, поръчвайки им да се грижат добре за нея и да не си причиняват зло един на друг.

Младият Вожд

( 50-те годими на XIX в.) – каюсе
Ние сме част от Свещения кръг на Живота

Да уважаваш и почиташ Природата означава да приемеш, че почвата и водата, растенията и животните имат не по-малко право да бъдат на този свят от теб. Ние, хората, не сме всемогъщи или всезнаещи същества, не се намираме на върха на някаква си „пирамида на еволюцията“. Всъщност, ние сме част от Свещения кръг на Живота – заедно с дърветата и камъните, койотите и орлите, рибите и буболечките. Всеки в този Кръг има своя мисия, свои задачи – това се отнася и до нас.

 Вълчата Песен

съвременен индиански духвен наставник – абенаки
Свещената лула в името на цялото човечество

 Ние трябва да използваме Свещената лула в името на цялото човечество, което е поело по пътя на самоунищожението. Трябва да се опитаме отново да се върнем на Червения Път на лулата – Пътя на живота. Това може да стане, ако всички ние - индианците и мислищите като нас не-индианци – успеем да се осъзнаем като част от Земята, а не като агресор, който се стреми да ѝ наложи волята си. Понеже значението на лулата ни е ясно, ние си даваме сметка, че не можем да нараним Земята, без да  нараним себе си. Може би чрез Свещената лула ще се научим да разпознаваме – въпреки облаците на замърсяването – кои политици, индустриалци и техническки експерти ни залъгват с една измислена реалност. Може би чрез лулата ще успеем да сключим мир с най-големия си враг – този, който живее дълбоко в самите нас. С тази лула всички ние бихме могли отново да изградим безкрайия Кръг.


Тахча Уще, Куцият Елен, (1903 – 1977) ,традиционален лечител, духовен наставник и церемониален водач на танца на Слънцето – лакота
Нашата земя е по-ценна от вашите пари

“Нашата земя е по-ценна от вашите пари. Ако хвърлим парите ви в огъня, пламъците ще ги превърнат в пепел, а Земята е вечна. Слънцето я огрява и тя дава живот на животните и хората – така ще бъде, докато растат тревите и текат водите. Ние не можем да ви продадем живота на животните и хората – затова неможем да ви продадем и земята. Тя е създадена от Великия Дух и не ни принадлежи. Колкото и много пари да имате, те могат да бъдат изброени, но само Великият Дух е в състояние да преброи песъчинките и тревите в прерията. Народът ни е щедър и ние ви даваме толкова подаръци, колкото можете да отнесете, но никога неще ви продадем териториите, които обитаваме.“

                                                                                                               
Исапо Муксика,  Врановият Крак (1821 – 1890) – чернокраки
Легенда за американския хляб с червени боровинки


Според една американска легенда в Охайо през 1752 година, във времената на войната за независимост, се срещат, в околностите на Форт Несесити ("необходимост"), представители на местните индианци с американското командване. Срещнали се с цел да се договарят за включване на няколко индиански племена във войната, на страната на американците. Предложението било прието от индианска страна и било скрепено по интересен начин. Индианците забелязали как готвача на американците замесвал хляба за обед и поискали да добавят в него нещо тяхно, като този хляб да бъде изяден от двете страни в знак на дружба. Удивлението настанало, когато индианците донесли на готвача торба с червени боровинки. Нямало варианти за отказване и готвача смесил боровинките с тестото и изпекъл хляба. Хлябът се получил много сполучлив. Когато го разчупили, вождът на индианците казал:
"Аз знам, че с времето вие, белите, ще станете повече от нас, но ние винаги ще бъдем тук, смесени между вас, както тези боровинки в хляба. "


Из книгата "Моят Хляб" на Майстор Пекар Георги Лефтеров, където можете да намерите и рецептата за самия хляб.

понеделник, 17 юли 2017 г.

Молитва

Мой братко звезда, моя майко земя, мой татко слънце, моя сестра луна... моля, придай красота на живота ми, дай сила на тялото ми, дай хранителност на царевицата ми, внеси мир в дома ми, дай истина на духа ми, дай мъдрост на старейшините ми!

@templatesyard