Преди много години имало една голяма група от Сиукси-Тетони, които се били установили по местата, където сега е басейна Джаксън Хоул в Националния парк “Гранд Тетон”, Уайоминг.
Общността живеела добре и хората й били здрави и силни, тъй като имали изобилие от бизонско месо. Често из лагера се разнасяли думите на глашатая:
“Утре ще има много бизони. Гответе се!”
Един ден след като Тетоните се завърнали в лагера от тежък бизонов лов, един младеж обявил, че възнамерява да се ожени за най-прекрасната девойка в лагера, дъщерята на вожда.
Нейният баща казал: “Няма да ти дам благословията си, докато не ми донесеш много коне”.
И така, младежът се отправил в търсене на стадо диви коне, надявайки се да удовлетвори желанието на вожда и да заслужи прекрасната му дъщеря.
Докато младият храбрец отсъствал, племето напуснало обичайното място за лагеруване и се отправило нанякъде. Не минало много и младият ловец решил да се върне в лагера с плячката си от няколко заловени коня. Тъй като денят вече превалял, той решил да се подслони в една самотна колиба наблизо.
Но в началото не могъл да намери входа, тъй като всички страни били наполовина заринати с пръст. Най-сетне успял да си проправи път и влязъл. Вътре стърчали четири високи стълба, забити в земята.
Тези пръти поддържали погребално ложе. На него лежала жена, чиято дреха била украсена с еленови зъби. В този миг тя се раздвижала, обърнала глава и погледнала надолу към младия тетонски воин, който изтърпнал от глава до пети. Тогава разпознал в нея доскорошен член на своето племе, но тя вече не била между живите. Била Жена-Дух!
Все пак не хукнал през глава, а се решил да остане малко и поне да чуе какво има да каже. Минали не ден и два, а младият воин се задържал по-дълго от очакваното, та неусетно и за него двамата заживели като съпруг и съпруга.
Един ден младежът си казал: “Мисля, че трябва да отида на лов за бизони”. Въпреки, че не го произнесъл високо, Жената-Дух знаела мислите му и казала: “Изпитваш глад за бизонско месо? Качи се на коня и отиди до хълмовете. Когато стигнеш до бизонското стадо, спусни се към сърцето му и застреляй най-тлъстия бизон. Донеси кожата и месото. После го опечи и сподели с мен”.
Младият Тетонски храбрец последвал заръките на Жената-Дух. Когато достигнал долината, видял многочисленото стадо бизони. Смушкал коня си, врязал се с пълна скорост в средата на стадото и застрелял най-тлъстия бизон. Одрал го, нарязал месото и след като го увил добре, го сложил на товарния си кон. Като се прибрал, сложил на шиш едно голямо парче месо, опекъл го и го подал на Жената-Дух, която стояла в центъра на типито.
Съпругът й се сепнал, като я видял да стои там, по-красива отвсякога, а редове от прекрасна бродерия опасвали кожената й рокля. Тъй като знаела какво си мисли мъжът, тя му рекла: “Моля те, не се страхувай от мен!”
От този миг насетне страхът напуснал сърцето на младия ловец и двамата говорели свободно и планирали какво ще правят занапред с живота си. Младият храбрец казал: “Защо не идем при другите и не започнем живота си заедно?"
Но Жената-Дух отговорила: “Не, не, това никога няма да стане. Трябва да стоя затоврена през деня и да пътувам през нощта”. Младежът бил учуден от думите й, явно забравил, че тя е Жена-Дух, а той от плът и кръв.
Ето какво се случвало, когато пътували нощем. Жената-Дух вървяла напред с покрита глава, без да обели и дума на съпруга си и докато вървяла, краката й били невидими. Тя не предизвиквала никакъв шум, а се носела напред като призрак.
В мига, в който младият Тетон си помислел за нещо, Жената-Дух вече знаела какво му се върти в главата. Ето защо Тетоните казват: “Пази се от Духовете, защото те знаят всичко!”
Казват още, че Хората-Духове знаят кога ще задуха вятър и какъв ще е той. Знаят кога ще завали сняг или ще има гръмотевична буря. Те са доволни, когато духа вятър, тъй като се носят по-бързо от място на място.
Так живеели Жената-Дух и младият Тетонски храбрец, а дъщерята на вожда не спирала да се чуди защо ли нейният воин не се завръща. Съплеменниците им никога не ги открили. Твърди се също, че много скоро младият воин също се превърнал дух и започнал да се носи редом до своята жена....пътувайки всяка нощ....завинаги.
